Виж себе си

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Виж себе си

      Това е метод за опознаване на себе си и персоната, с която се идентифицираме, неподкрепен от психоаналитични умове, освен от моя :D
      Да кажем, че използвам лееко езотерични методики, които инкорпорирам в този метод за самоопознаване.

      Всички имаме огледало/огледала, ако искате сложете едно, ако имате повече - повече сложете. Седнете и добре се огледайте. Всичко: от до: вежди, нос, ноздри, бръчки, коси, чело, скули, челюст, устни, бузи, петна, сенки ....

      Предварително си напишете мисли, желания, каквото ви хрумне, дори разкази ... (какво наистина искате, желаете и смятате, че ви се полага, какво наистина можете да понесете в реална среща с желанията си), но без да се гледате и после го ИЗРЕЧЕТЕ НА ГЛАС, докато се гледате в огледалото. Ако ви се стори жалко, тъпо и безсмислено, значи, това не сте вие и вашите желания, лъгали ли сте се - а срещу вас имаме обобщен образ на същото това племе и на сенките, които сме сметнали за ОБЩИ образи. Това е племето, което говори чрез вас и е време да научите за истинските си желания, потребности и начини да бъдете помирени с битието.

      След всеки зададен въпрос, след всяка изказана мисъл, като потвърждение за нея, се поглеждайте в огледалото. Ако двата образа съвпадат, то това сте вие, това са вашите желания, вашите мисли и най-вече вашата ИСКРЕНОСТ да си споделите със себе си. Вашите си мисли.
      А ако не съвпадат, направете ревизия и променете ситуацията.
      Истината е, че човек ужасно трудно споделя със себе си, докато се вижда като някой друг, т.е. като себе си. Ние не умеем да се виждаме и да се припознаваме като себе си, а това упражнение, ще ни докаже 100% дали сме искрени :) и най-вече дали можем да понесем битието си, желанията си - колко посилни са?

      И ще ни лиши от проективност. И не само.
      Поговорете със себе си, буквално.

      Този метод е безотказен и се чудя защо досега не се прилага :)
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Да, току-що го приложих, но без предварително да написвам каквото и да е, просто наум си измислих какво ще кажа на образа в огледалото.
      Не знам дали е самовнушение или не, но се хипнотизирах като че ли докато се оглеждам и опознавам. Като почнах да говоря, сякаш беше много чуждо това, което казах... Стори ми се странно от лицето на този човек да го казвам точно това. Някак странно, нереално.
      Не мога да кажа, че ми се стори тъпо или жалко. Не беше това. По-скоро странно или нереално. Повторих го няколко пъти, в един момент май вече пак ми се включи "ума" и егото, и взех да се връщам към "нормалното" за мен си.

      Може би наистина не искам това за себе си, за живота си... Странна работа. Освен притеснително, е и освобождаващо.

      Ще доразсъждавам утре на свежа глава.
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Изводът е следният: човек може да лъже всички, дори и себе си - щото така му харесвало, но реално това е невъзможно, човек не може да лъже себе си никога, той знае кой е. И оттам идват всичките проблеми, че знаем кои сме, не че не знаем.

      Парадокс 1.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • curi0us написа:

      Да, току-що го приложих, но без предварително да написвам каквото и да е, просто наум си измислих какво ще кажа на образа в огледалото.
      Не знам дали е самовнушение или не, но се хипнотизирах като че ли докато се оглеждам и опознавам. Като почнах да говоря, сякаш беше много чуждо това, което казах... Стори ми се странно от лицето на този човек да го казвам точно това. Някак странно, нереално.
      Не мога да кажа, че ми се стори тъпо или жалко. Не беше това. По-скоро странно или нереално. Повторих го няколко пъти, в един момент май вече пак ми се включи "ума" и егото, и взех да се връщам към "нормалното" за мен си.

      Може би наистина не искам това за себе си, за живота си... Странна работа. Освен притеснително, е и освобождаващо.

      Ще доразсъждавам утре на свежа глава.
      Нищо странно няма, просто малко говорим със себе си. А този метод е освобождаващ наистина и е най-лесната психотерапия, без пари, без ходене при специалисти.

      Да поговориш със себе си, е най-малкото търсеното, затова. И всички искат да ни убедят как това ставало с посредници, грънци става чрез тях.
      Напротив, този метод е безотказен. Просто да СЕ ВИДИМ В ОГЛЕДАЛОТО И ДА СИ ПОГОВОРИМ С ОБРАЗА ОСТРЕЩА.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • curi0us написа:

      Защо тогава искаме нещо различно? :D Откъде идва това?
      обясних го в първия си пост - защото се идентифицираме с другите, с племето, не със себе си
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Да, ама много бързо се загуби връзката, пак се включи ума в един момент. Е, сега е малко тъжно, какво ще правя, без да се боря със вятърни мелници, с уж желанията си... :D Какво следва от тук нататък? Явно истината. И малко взе да ми се прояснява, защо тя не винаги ни прави "свободни".
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • curi0us написа:

      Да, ама много бързо се загуби връзката, пак се включи ума в един момент. Е, сега е малко тъжно, какво ще правя, без да се боря със вятърни мелници, с уж желанията си... :D Какво следва от тук нататък? Явно истината. И малко взе да ми се прояснява, защо тя не винаги ни прави "свободни".
      Нямаш достатъчно връзка със себе си, не че връзката се е изгубила. С кого и с какво?!

      Следва образа в огледалото.
      Трудно е човек да говори със себе си и да си признае, че е единосъщ с онова, което вижда.

      Напротив, само истината ще ни направи свободни. Свободни значи - приемащи се.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Понеже в една тема беше казала, че истината ни прави жестоки роби (мисля че беше за Слънцето), аз тогава не можех да го приема, а сега видях логиката каква е. Като знаеш вече какъв си, нямаш избор, освен да следваш това, което си. Т.е. роб си на истината, не можеш вече да се преструваш, невъзможно е, да следваш грешните модели... А това може да е трудно, ако си свикнал цял живот друго да правиш...
      Сега трябва да разбера за какво съм родена. :)
      Явно честичко ще си говоря с огледалото. Аз наистина не се познавам.
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Mona написа:

      Убедена съм, че този уж прост метод ще доведе до неочаквани резултати.
      Нямам търпение да се пробвам :)
      Доколкото зная на актьорите се препоръчва да практикуват с огледала.
    • Момичета, абе внимавайте все пак с тия работи ; пробвала съм го веднъж като тийнеджърка, запалена по Уика ритуали и тинтири-минтири. Такава хубава деперсонализация си изпрасках срещу огледалото... Добре че отмина за не повече от 30 секунди.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Roxelane написа:

      Момичета, абе внимавайте все пак с тия работи ; пробвала съм го веднъж като тийнеджърка, запалена по Уика ритуали и тинтири-минтири. Такава хубава деперсонализация си изпрасках срещу огледалото... Добре че отмина за не повече от 30 секунди.
      Тук момичетата отдавна са големи, а ако още вярват в призраци, то проблемът не е в метода, a в образа в огледалото (т.е. в онова зад него, скрито в мозъка :D)
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Аз пък, без да подозирам за наличието на тези езотерични (или други) техники, се оказва - съм практикувала метода в ранната си младост, когато учех за изпити. Като ми дойдеше до гуша, вадех едно голямо огледало, поставях го на стената срещу мен и се питах дали наистина ми е нужно всичко това. И си отговарях, че не само ми е необходимо, ами е само началото на пътя. После се оказа, че продължих дълго да вървя напред. Но скоро не съм го правила. Трябва пак да пробвам. :thumbsup:
    • Нормално ли е човек да усети страх при този метод? Честно, по едно време се ужасих, че страдам от биполярно разстройство или че съм на крачка от шизофренията. Имах чувството, че полудявам. Взирайки се в огледалото - смениха се толкова образи, като на филмова лента. Но най-страшното бяха очите - по едно време имах чувството, че отсреща ме гледат някакви каменни очи, все едно не бяха моите.