Когато не можеш да получиш/дадеш обич; и уроци.

    • Роб се става неусетно. Като на шега ставаш роб. И започва да ти харесва да си роб - остава ти само да мечтаеш да се освободиш, Свободата става приоритет на сънищата, на кошмарите, на бягството в себе си. На музиката, на тъпите усмивки, на безсмислиците, изписани в социалните мрежи, на лайковете, на нищото. На това да мразиш, че идва автобуса, таксито, на това, че се бавят.

      Робът заобичва оковите си, защото те му създават сигурност и очертания на стаята, на затвора - затворът е най-сигурното място. Битки няма, освен да намразваш другите роби, че са роби като теб.

      Мръсна игра. Долна.

      Когато не можеш да получиш - не Даваш.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Оххх, как разпознавам доста от ежедневието си." Как мразиш, че идва автобусът, как мразиш, че се бави.", "Когато не можеш да получиш - не даваш". Безумно, но е точно така. Ежеднвните задължения те прегръщат и бавно те заробват в прегръдката си, всички останали опити за летене остават заключени между четирите стени на скалпа ти и даже и в сънищата си спираш да се сещаш за тях.
    • curi0us написа:

      Обичам те, Д., по един мой си начин, и ти благодаря за абсолютно всичко!
      Благодарение на теб и нашия опит аз съм един друг човек.
      Ох, и като гледам как съм се превъзнасяла.
      От позицията на времето нещата изглеждат различно.

      Човек, който не ми импонираше, и от който научих преди всичко, СЕГА, че не може да се унижаваш да стоиш с някого под теб, и това да не ти се отрази на физическото и психическото здраве.
      Да, че се е отнесъл добре на моменти, да, но и зле на моменти - също да.
      Че съм взела някакъв опит, че той е взел - да.

      Ала от позицията на времето, това ти било любов, по-скоро безсмислено припадане и хормони.

      Не.

      Най-важно е човек да цени себе си, да обича себе си.
      И ако знае, че е бижу, да не се хвърля в калта при говедата.

      Скромно, нескромно, това е.
      DIGNITY ALWAYS WIN.