Важна тема По колко книги си купувате месечно?

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • По колко книги си купувате месечно?

      Мисля, че това е един от основните въпроси, който всеки трябва да си зададе.
      Защото нечетящият човек не е полезен на никого, най-вече на себе си. Да не говорим, че нечетящият човек, е неграмотният човек, лесноманипулируемият човек, така нареченият "лъчезарен инфантил", може и без лъчезарен, а само инфантил. Другият проблем е съсредоточаването само в един тип литература, аз го наричам това сектантско четене, което не развива никак интелекта, по-скоро се грижи естествената тъпота да се усили, капсулира - т.е. това е отново изолация.
      Но аз не говоря за този тип изолационистично четене.

      За съжаление, повечето хора отдавна не четат, освен някоя-друга електронна книга, не си купуват книги, не инвестират в книги. И това личи: най-вече по стила на писане, по начина на изразяване, по логическите връзки, в конструкцията на употребяваните фрази (тропи, сказуеми, устойчиви идиоми, трафаретни изрази и т.н.) или цели изречения. По модела на писане може да се разбере много за човека отсреща, за човека отвъд написаното му слово. Защото, в крайна сметка, сме онова, което пишем: думите са нашите преки конотации, които и определят (конотират) границите на света ни (правя паралел с известната фраза на Витгенщайн, че границите на нашия език, са и граници на нашия свят).

      Та, колко книги си купувате месечно, купувате ли си изобщо книги всеки месец, следите ли новите заглавия,четете ли форуми, в които се обсъждат нашумели заглавия, какво мислите за електронните книги?

      Много въпроси, все на някой от тях ще се спрете :)
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Чудесна тема, която по странен начин отваря много линии на разсъждения.

      До скоро купувах по няколко книги на месец, но сега съм във фазата на препрочитане и анализ. Опитвам се да впиша един автор с неговите идеи и образи в контекста на други автори, от които той е получил влияние. Всичко това пък в контекста на събитията от епохата и тн.

      Аристотел не би бил Аристотел, ако беше писал днес, и той не би бил себе си, ако не беше ученик на Платон, както и съвременната европейска култура не би била същата без Аристотел. Всичко е влияние.

      Но нека се върнем на четенето. Освен че трябва да е системно, то трябва да отлежава. Знаем че когато прочетем нещо след време, го четем по нов начин и откриваме нови неща. Това е така, освен заради нашите лични преживявания и заради прочетеното междувременно.

      Това което харесвам е да наблюдавам как една идея се развива при различните автори. Една е идеята за любовта при Платон, друга е Тома от Аквино, трета е при Фичино, Гасет и тн. Това възпитава човека и го обогатява с идеи и образи. Ако говорим за любовта, то в днешно време тя е на ниво да продава перилен препарат или салам на народна цена. Никой не може да ви я опише по начин различен от комерсиалния, никой освен тези от една отминала епоха. Защото в нас е останал отзвука на един идеал лишен от образ, а любовта не е униварссална истина - тя се изобретява за всяка епоха и за всеки отделно.

      Задълбах в любовта, но каквото и да сложите на нейно място, е валидно, всичко търпи развие и доработка, това е света на идеите и мисловните конструкции, а тях можем да получим само от книгите.

      И за протокола, последната книга, която купих е "За истинското и лъжовното благо" Лоренцо Валa.
      "Для каждого из них есть срок названный, и для каждого срока - запись." - Ибн Сина
    • Vendor написа:



      И за протокола, последната книга, която купих е "За истинското и лъжовното благо" Лоренцо Валa.
      Супер, не знаех, че толкова си задълбал в творчеството от 15 век, наистина една огромна плеяда от истински ренесансови автори. Мисля, че ще е добре да се направи цяла тема за Куатрочентото.

      И последно, с усмивка, кого избра в спора от трактата: епикурееца, стоика или християнина :D ?

      П.С. На мен повече ми харесват Елеганциите на Лоренцо Вала.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Честно казано не разбирам това отрицание към електронните книги. Привлече ли нещо вниманието ми, докато не го изровя в електронен вариант, нямам мира. Естествено, когато става въпрос за нови книги, си ги търся по книжарниците, но често съм и поръчвала и купувала някои такива отново електронно. Нямам никаква привързаност към хартията, не ми мирише на нищо, не се въодушевявам от прелистването на страниците.
      Фен съм и на библиотеката, редовно взимам книги от там.
      Чета 2 типа литература - специализирана, това, което ме интересува професионално (нямам идея дали това е сектантската литература) и другата, да я наречем художествена. Има неща, които започвам и недочитам, други чета на един дъх. Гледам разни "класации" - топ 100, топ "най-най" и гледам да попълвам пропуските си, но .. от последните няколко "класики" изобщо не ми (не, че не са ми допаднали, а някакси предизвикаха недоумение в мен).
      Това, което ми харесва напоследък, е фантастиката, фентъзи. Открих няколко интересни четива в този жанр. А си мислех, че не го харесвам :)
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Електронната книга е просто опция за мен. Лично предпочитам реалната книга. Аз изпитвам голямо удоволствие от това да се разположа удобно, да разгърна книгата пред себе си и да запаля цигара, докато чета. Усещането е много приятно.
    • Е сега чакам няколко книги и се дразня, че куриерът е толкова бавен и меланхоличен в изпращането на смс-и.
      Да, чела съм ги тези книги някога, но сега, все едно, ще ги чета за първи път: Дъблинчани на Джойс, Статистът и При закрити врата на Борис Виан, Под влияние на алкохола на Скот Фитцджералд, Баудолиньо на Умберто Еко ...

      Тръпна като гладен вълк, усетил свежа плячка и отново съм жива. Очаквам ги като заровено съкровище в скрина на прадядо ми, на прадядо ми от паралелния свят, който ми носи послание. Време, в което да се приютя и да изчезна.
      Време само за мен.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Аз не съм си купувала от доста време. Взимам си от библиотеката всеки месец. Чета доста в метрото. Последната, която си купих миналата година е на Хана Кент ''Погребални обреди''. Написан по истински случай за последната публична екзекуция, извършена в Исландия.