Към себе си, Марк Аврелий

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Към себе си, Марк Аврелий

      Това е една от вечните книги.
      Скептицизъм, стоицизъм, мисъл върху отиващото си време, ужас и присвити устни пред настъпващото време на християнската зараза.

      Това е една от малкото книги, които наистина са ме променили, въздействали са ми на всички нива и са ме накарали да се погледна в собственото си човешко огледало.
      "Седемнадесет века ни отделят от създаването на малката книжка с лични записки на римския император. Това отстояние оправдава както разноречието във вече сторените тълкувания, така и новите прочити и все пак основните възможности са две - поместването на записките в конкретно исторически контекст или полагането им в една или друга обща постановка. Ако текстът на Марк Аврелий беше еднозначно свързан с миналото на своето оформяне, а ние бяхме само съвременни хора, разбирането щеше да се изрази в простото усвояване на паметника като нещо приключило. Но всъщност и авторът, и ние не сме само привързани към определени исторически среди и актуални времена. В някаква степен сме и извън тях. Динамиката ни на същества, които са тук, желаят да бъдат другаде и същевременно са никъде, определя смисъла на "Към себе си" като комплекс от отношения към едно "там и тогава", друго "тук и сега" и трето "навсякъде и никъде". Тези параметри са трудно отграничими.

      Заглавието придобива по-широк смисъл, започва да изразява увещателния характер на тази проза, това, че пишещият се наставлява.
      "Към себе си" следва не само извънлитературния жанр на личните записки, но и литературния на т. нар. протрептика. Наставляването е утвърден жест в античната литература. Отначало в стихове, в дидактическия епос и в т. нар. гномическа поезия то е адресирано към конкретен друг, неразумен като брата на Хезиод или неопитен като любимеца на Теогнид. Ранната философска литература в стихове също е адресирана. По-късно протрептиката преминава в прозата и става любим жанр на римляните. Едно от най-богатите й проявления са писмата на Сенека до Луцилий. Въпросът е, че в протрептиката наставлението не е отправено към себе си. То няма дневниковия характер на записките. В това отношение "Към себе си" е нещо уникално за традицията на античната литература."

      И то касае мен и моят свят. В този случай пълнияТ член е необходим, избягва лесния мост към прякото допълнение, замествайки го с камъка на отговорността - моят, твоят, нашият свят. Твърде често непоносимият свят, но с парадигмите на стоицизма, той става не само възможен, но и единствено възможен свят.


      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • И за мен беше изключително трансформираща книга и считам, че е една от най-въздействащите, достигнали до нас световни класики изобщо. Препоръчвам я на всеки, който търси вътрешен мир, интересува се как да успокои себе си и да приеме нещата от живота. Тези 100 и няколко странички всъщност съдържат синтезираната мъдрост на доста повече други страници. Предполагам, всеки тук си има любима книга и си е подчертал любими цитати в нея, които счита, за най-голямата мъдрост, за великолепна поука, е ... ако трябваше да избирам да извадя нещо от тази книга и да го цитирам, просто щях да я цитирам цялата. Друг начин просто няма. :D
    • Fulmen написа:

      И за мен беше изключително трансформираща книга и считам, че е една от най-въздействащите, достигнали до нас световни класики изобщо. Препоръчвам я на всеки, който търси вътрешен мир, интересува се как да успокои себе си и да приеме нещата от живота. Тези 100 и няколко странички всъщност съдържат синтезираната мъдрост на доста повече други страници. Предполагам, всеки тук си има любима книга и си е подчертал любими цитати в нея, които счита, за най-голямата мъдрост, за великолепна поука, е ... ако трябваше да избирам да извадя нещо от тази книга и да го цитирам, просто щях да я цитирам цялата. Друг начин просто няма. :D
      Така е, всеки има своя любима книга.
      А тази бе моята. Една от тях.

      Ще се радвам да пишеш и да разказваш за своите любими книги, ние тук обичаме умните хора.
      Но отнякъде се покрадва и птицата с портокалов цвят, може би отзад на Марк Аврелий :)

      За да докаже, че душата гледа и в други ПОСОКИ - отвъд ПОСОКАТА НА СМЪРТТА, А В ПОСОКАТА НА СМИРЕНИЕТО.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • За да докаже, че душата гледа и в други ПОСОКИ - отвъд ПОСОКАТА НА СМЪРТТА, А В ПОСОКАТА НА СМИРЕНИЕТО.

      Това е една интересна мисъл - може да се каже, че благодарение на Марк Аврелий си позволих изобщо да изпробвам дали работи и това беше първото произведение, в което намерих някакво спокойствие, безтегловност, липса на напрежение и повярвах, че нещата могат да се случват просто ей така, а и дори да не се случат, няма особено значение. Преди това бях фаталист, чаках "ужасните предупреждения". И сега, макар 100 пъти по-лека, пак човешката трагедия е основният начин, по който научавам за смисъла на ценните неща и заради това и произведенията, които харесвам, често са трагични.
    • Fulmen написа:

      За да докаже, че душата гледа и в други ПОСОКИ - отвъд ПОСОКАТА НА СМЪРТТА, А В ПОСОКАТА НА СМИРЕНИЕТО.
      Това е една интересна мисъл - може да се каже, че благодарение на Марк Аврелий си позволих изобщо да изпробвам дали работи и това беше първото произведение, в което намерих някакво спокойствие, безтегловност, липса на напрежение и повярвах, че нещата могат да се случват просто ей така, а и дори да не се случат, няма особено значение. Преди това бях фаталист, чаках "ужасните предупреждения". И сега, макар 100 пъти по-лека, пак човешката трагедия е основният начин, по който научавам за смисъла на ценните неща и заради това и произведенията, които харесвам, често са трагични.
      Трагични са животите, не произведенията.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Похвално е, че се втурваме към Аврелий на фона на цялата интелектуална мъгла в живота ни.

      Веднага се сещам за сина му Комод - мръсен, а преди това за Юлиан Отстъпник, последният защитник на моята вяра на Боговете.
      Затова Марк Аврелий остава последният стожер на правата вяра, на устоите на древните учения, преди Християнството, преди то да разкапе и последната живителна сила у хората.

      Не забравяйте никога Хипатия!
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Радвам се да срещна единомислещи души по отношение на християнската идеология и ефектът, който е имала върху човечеството. Малко хора си дават сметка колко сме изгубили. Марк Аврелий, макар да не мога да го нарека последният защитник на традиционната римска вяра, е изиграл ролята си, защото упадъкът на Златният Век по време на управлението на сина му бележи началото на политическият упадък на Римската империя и от там, нейната невъзможност в последствие да се справи с проблемите си.