Харесват ли ни хората?

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Харесват ли ни хората?

      Тъпо е, че досега не съм отворила подобна тема. А тя е супер важна, актуална и адекватна на времето, в което живеем.

      Да започна със себе си, хората ме харесват, дори и да не ме разбират никак, дори и да ме отричат, а аз като прагматичен (и понякога много луд) човек знам защо ме харесват и защо не искат да ме харесват :) Нуждаех се от одобрението на другите в една друга възраст, както и от одобрението на родителите си, но това е било някога. Днес нямам нужда от това.

      Днес имам нужда от целесъобразност на действията си, от видима причина на дедуктивната връзка: зародиш - следствие. И това е най-вече важно за мен. Не одобрението или неодобрението на околните. Според мен именно това съсипва много съвременни отношения - одобрението на околните, тяхното "да" или "не". Между тези два свята не се живее никак лесно. А тук имат най-големи проблеми хората със свръхценни мисли за себе си. Не, не говорим за егоизъм, защото ако говорим или говоря за егоизъм, то аз съм пар екселанс такъв, но това никак не ми пречи да знам, че всеки друг човек срещу мен, има право да бъде себе си и да говори както смята за добре, да обича, както може и да вижда света през своите очи ...

      Доколко позволяваме на хората да бъдат себе си в стремежа си да избягат от нас в собствения си егоизъм. Звучи само лингвистично претенциозно, но е точно така.
      Докъде ти позволявам да говориш, за да бъдеш себе си. Не е необходимо да се обичаме, че да се разбираме.

      Какво мислите?
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Mona написа:

      Доколко позволяваме на хората да бъдат себе си в стремежа си да избягат от нас в собствения си егоизъм. Звучи само лингвистично претенциозно, но е точно така.Докъде ти позволявам да говориш, за да бъдеш себе си. Не е необходимо да се обичаме, че да се разбираме.

      Какво мислите?
      В горе-долу тесни граници е позволяването. Почти всякакви малки отклонения от общоприетия тон на блаженност могат веднага да те превърнат в нехаресван и заобиколен от съдници и палачи.
    • Ако случайно имаш предвид инцидента в чата - опит за унижаване и буквална обида на друг участник, без абсолютно никаква причина, не е "малко отклоняване от общоприетия тон на блаженност" (между другото пише се с ЕДНО "Н". И българският език даже си има правила.) И първият "съдник и палач" е този, който си позволи да определи поста на друг като "едикакъв си."
      Да да, знам, иначе всички сме много уникални и онеправдани, единствени под слънцето... ама понеже няма как да се видим отстрани, затова по-умните хора са поставили правила. Това по принцип, но и тук.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Няма как да определя като голямо отклонение една шеговита facepalm картинка. Все пак поех риск. Както и да е, все пак отклоненията, каквито и да са те предизвикват сътресения. Промяна в средата, в която се намираш, няма как иначе.
      Аз иначе нямам проблем да си ми "съдник и палач". Определените роли така или иначе се запълват от някого.
    • Айде не се изживявай като Жана Д'Арк, не съм ти никакъв съдник и палач, и на много малко хора бих оказала тази чест. Ако разбираш какво имам предвид. Но няма да позволя да се обижда стойностен участник на този форум, и то без да го е предизвикал с нищо - да не говорим, че малко хора са на нейното ниво що се отнася до форум "Таро" и прогностика, пък и изобщо. За теб е "шега", както виждаш, на никой не му стана смешно. А, да, забравих... ние сме тъпи конформисти, какво разбираме... Не си ти човекът който ще променя "средата", не и по този начин във всеки случай - този начин е много лесен, дай нещо по-интересно и по-интелигентно.
      Дотук с казуса.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Не познавам никого лично, та не взимам ничия страна. Но според мен, Диди прие отношението лично, а може би трябваше да го насочи към самата картинка. "Хахах, да, картинката е откачалска, но пък в определено състояние, настроение, й е харесала и публикувала тук". Засмейте се на ситуацията, приемете я по-лежерно. Не може всеки път когато някой ни погледне накриво, да го смятаме за лична обида.
      Не можете да живеете цял ден по сутрешната си програма. К.Г.Юнг
      La vie en rose
    • Армид, имаше засегнат и това е достатъчно. Нивото на този форум не допуска реакции тип "първа сигнална система". Пък и за мен, "Това е толкова тъпо че няма думи да се изрази" - към поста на друг участник, пък и прикрито зад "картинка" или не, си е доста обидно. Нека се държим така с приятелите си, за които знаем, че приемат "чувството ни за хумор" (то пък един смях падна, ама както и да е...), но не и тук. Тук ще моля да се уважаваме, за да има полза някаква от "средата", иначе има бг-мамма, където можем да си се дърлим на воля. Ама полза - никаква.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Ananke, съветвам те да спреш да се правиш на интересна. Липсва ти интелигентност, за да бъдеш такава.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Roxelane написа:

      Ananke, съветвам те да спреш да се правиш на интересна. Липсва ти интелигентност, за да бъдеш такава.
      Ananke не е жена.
      НО може и да иска да е, знае ли човек ..
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Mona написа:

      Roxelane написа:

      Ananke, съветвам те да спреш да се правиш на интересна. Липсва ти интелигентност, за да бъдеш такава.
      Ananke не е жена.НО може и да иска да е, знае ли човек ..
      А, ясно...
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Mona написа:

      Ananke не е жена.
      НО може и да иска да е, знае ли човек ..
      Не. Скучаех и реших да си спретна едно малко представление. Нямаше да се получи същото без този трик.
    • Е, поне можем да се радваме, че сцената не е изпуснала нищо в твое лице.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Ananke написа:

      Mona написа:

      Ananke не е жена.
      НО може и да иска да е, знае ли човек ..
      Не. Скучаех и реших да си спретна едно малко представление. Нямаше да се получи същото без този трик.
      Трябва да имаш много скучен живот, за да се налага да прибягваш до такива трикове, а още по - тъжно е, че това те забавлява...
    • Учих с години как да се харесам на хората, за да стигна до началното положение, до най-голямото клише: как да бъда себе си.

      Вчера имах незабравимо хубав ден. И бях себе си, почувствах го.
      Бях искрена, пряма, дори леко цинична(точно умерена във всичко).
      Не ме интересуваше как ще ме види някой. Аз се виждах, аз се усещах.

      Танцувах най-хубавия си танц, буквално и преносно. Първият от много други, които ми предстоят.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.

      Мнението бе променено 1 път, последно от wolf ().

    • wolfy написа:

      Учих с години как да се харесам на хората, за да стигна до началното положение, до най-голямото клише: как да бъда себе си.

      Вчера имах незабравимо хубав ден. И бях себе си, почувствах го.
      Бях искренна, пряма, дори леко цинична(точно умерена във всичко).
      Не ме интересуваше как ще ме види някой. Аз се виждах, аз се усещах.

      Танцувах най-хубавия си танц, буквално и преносно. Първият от много други, които ми предстоят.
      Иронията е, че за да се харесаш на хората изобщо, трябва да си като тях.
      Т.е. да бъдеш припознат, така може да бъдеш наистина харесван. Всяко отклоннение от припознаването е за сметка на нехаресването. Защото хората може да ти се възхищават, но и да те мразят със същата сила, което води и до страх и отрицание.

      Да се харесваш е равносилно да сe отречеш от себе си - малко хора те харесват, защото те се припознават у теб. Същото е с книгите, които четем.
      Не е достатъчно да харесваш някого, важно е и да го разбираш.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Мен не ме харесват особено, и така е било от малка. Възпроизвеждам един и същ модел от много време,но някой ден ще го пречупя.... Причините са много, една част от мен
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Щом не те харесват, значи че нито са твоите хора, нито пък си заслужават.
      Ти си супер, чета ти мненията и смятам, че си прекрасна ;)

      Както Мона каза горе: "хората може да ти се възхищават, но и да те мразят със същата сила, което води и до страх и отрицание."

      Колкото повече се опитваш да се харесваш и да ставаш "по-добра", толкова повече те изостават назад.
      И се чудиш защо не се получава това харесване, но няма как лебеда да е приятел с патиците, нали?

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • И аз след някои години на основни заблуждения,най-накрая стигнах до моята истина.А именно-аз да харесвам себе си,аз да се уважавам,не да го очаквам от другите,не да се нуждая от подкрепа отвън-а да я намеря в себе си.Оттогава не ме вълнува кой,колко,как и дали ме харесва.За мен е важно аз да се чувствам в комфорт с това,което съм.Да живея в съгласие,в резонанс със себе си,а не според чужди норми,съгласие и очаквания.
      Дълго време съм допускала чуждото мнение да ми влияе,да се чувствам зле,недооценена,неразбрана...и стигнах до момента,в който се запитах "Защо?".Защо моето добруване трябва да зависи от чуждо действие/бездействие?Защо чуждо възприятие/поведение трябва да ме кара да се чувствам наранена?Възприех,че сама нося отговорност за себе си и собствения си wellbeing. Докато позволявам такива фактори да ми влияят няма нито хармония да имам,нито спокойствие.Винаги ще има хора,които не ни харесват.Няма човек,който е харесван от всички.
      След всичко даже започна да ми допада фактът,че някой не ме харесва.Защото съм вярна на себе си,защото не отстъпвам от моята истина.Ако това е причината (а в повечето случаи е това),радвам се.Всеки има право на индивидуалност.Не се меся в индивидуалностите на другите.Ако не кореспондираме по между си-ок,няма нищо страшно.
      Аз никога не съм била likeable person.В началото се чудех и маех защо,чувствах се зле.После го приех.Към днешна дата не ме харесват често защото съм склонна да казвам истината на хората,без оправдания,без задръжки.Не ми пречи да изразявам мнението си.И често се случва да назова в лицето на човек неща,от които го е страх,които го карат да се разклати.В следствие в 90% от случаите е налице отдръпване от мен,а в други-омраза,която си е прикрит страх.Не съм била харесвана,защото съм вярна на себе си,не съм лицемер и съм принципна,защото не забравям и не мога да бъда манипулирана лесно.А за голяма част от населението,това си проблем.Много се ограничиха социалните ми кръгове-много лица отпаднаха,но сега се чувствам в хармония със себе си и с хората около мен.
      Хармонията не идва от вън,идва от вътре.Ако не си в хармония със себе си-където и да я търсиш и от когото и да я търсиш,няма намиране.
      Хората,които се страхуват да бъдат отхвърлени от околните и все имат нужда да бъдат харесвани от тях,почти винаги имат социална маска,която не само че се различава от това,което в действителност са,но и се изменя според средата.Това по мои наблюдения създава вътрешен конфликт,който разяжда човека рано или късно.Или се започва мрънкане...Е няма как да стане. :D