Времето лети. Миг.

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Времето лети. Миг.

      Децата се учат да живеят, възрастните - да умират.

      Истината е, че ако не се променяме, два пъти умираме.
      Всяка една следваща година ни приближава към финала, към Смъртта. И нито любовта, нито семейството, нито подобни парадигми на "щастието", сиреч на помиряването с живота, ще ни отърват от усещането, че всичко е нетрайно. И ще ни спасят - Спасението е Невъзможно. Нито на този, нито на онзи свят.
      Онтологически, ние, човеците сме неспасяеми.
      Но именно тази нетрайност, е ключът към промяната: в мига, в който осъзнаеш нетрайността и тленността, ти вече си друг, нов си.

      Лично за мен, колкото повече време минава и отлита, разбирам, че се връщам към първоначалните си убеждения, а именно към тези на будизма (ала не този "западният будизъм" с неговите глупави интерпретации), а към есенцията на философията: времето лети, ти умираш, няма нищо по-естествено, защото важен е мигът-вечност, не обещанието за вечно време.
    • Безразсъдни и глупави са онези,
      които оплакват умрелите,
      а не цъфтящата младост,
      която увяхва.

      Теогнид


      Този стих така се е запечатал в паметта ми още от тийнейджърството, защото още тогава мисълта, че всичко е миг ме връхлетя много остро.
      Мисля, че да приеме човек, да осъзнае секундното си съществуване на фона на милиардите години - това е щастието. Да не звучи помпозно, просто щастие като мир със себе си, приемане на света, такъв какъвто е.
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose
    • Armid написа:

      Безразсъдни и глупави са онези,
      които оплакват умрелите,
      а не цъфтящата младост,
      която увяхва.

      Теогнид


      Този стих така се е запечатал в паметта ми още от тийнейджърството, защото още тогава мисълта, че всичко е миг ме връхлетя много остро.
      Мисля, че да приеме човек, да осъзнае секундното си съществуване на фона на милиардите години - това е щастието. Да не звучи помпозно, просто щастие като мир със себе си, приемане на света, такъв какъвто е.
      Теогнид очевидно не е бил будист :)
      Но това не пречи да ни накара да осъзнаем, че сме смъртни - факт, че мечтаем за безсмъртие, за вечна любов ... Невъзможни неща. Умираме да сме вечни и вечно обичани. По-голяма илюзия от това, няма.

      Мигът е в капката вода, която се отронва, вечността са няколко седмици живот на Пеперудата.
    • Тичам - толкова по-бавна ставам.
      По-високо скачам - по-надолу падам.
      Повече обичам - по-малко аз оставам.

      Аз майка - ти дете, почакай мамо,
      още уча се ... как да съм дете.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.

      Мнението бе променено 1 път, последно от wolf ().

    • Осъзнавам, че е много по-лесно да пуснем всичко да върви по пътя си, когато се примирим, че нищо не е вечно, че сме пътници по тоя свят.

      Няма как цял живот да сме доволни на едно и също, няма как цял живот да бъдем деца, непълнолетни правещи се на възрастни или каквто и да било друго.

      Ще ми се да можеше да разтеглим времето като локум и ако можеше да е все тъй сладко, както първия път, когато сме пробвали нещо вкусно.

      Разни ей такива нереалистични неща ни карат да бъдем тъжни, че може би е можело да се направи още нещо, да спасим отломките от потъващия кораб. Било то на връзката ни, на отношенията със семейството ни, работата ни. Не е могло, край. Точка.

      Поех по остриетата на шестте меча. Отказвам да карам вече тази кола, натъпкана със спомени и чували от снимки. Не мога повече, дори ръчната спирачка вече не може да застопори нещата на тоя наклон.

      Преди плачех, когато се сетех за миналото и тъжах. Чудех се как за бога бих могла да променя нещо, да бъде по-добре. Сега се връщам назад само с усмивка, за да си спомня хубавите моменти и да им се усмихна. Отказвам да се виня, дадох каквото можах, получих каквото заслужих.

      Животът не стана по-лек с времето, надали и ще стане. Но се радвам за всичко. И най-вече, че ще запомня хубавото и ще си позволя да оставя лошото настрана. Опит и нищо повече. Стига песимизъм.

      Търсете истинското. Може да е кратко. Може да е един миг, една усмивка, един старец, който ми е казал, че не е виждал по-хубаво момиче от много време насам. Но да е истинско. Ще разберете, когато го видите.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.

      Мнението бе променено 2 пъти, последно от wolf ().