Преходът от раждането до смъртта, освен екзистенциален въпрос, е и дълбоко езотеричен и психологичен.
Ако проследим Големите Аркани в Таро, ще разберем и осмислим всеки един етап от живота си като същностен и зона на трансформации.
Според мен, всяка една карта от Големите Аркани е символ на съществуващ архетип на поведение - както много често Глупакът е митологема на несъзнавани комплекси, така и Обесеният, например е дезинтегириране на Аз-а - болестен процес, който много прилича на преход към шизоидна личностова нагласа. (Преди години гледах на една жена, която ме уверяваше, че е преследване и тормозена и на пръв поглед изглеждаше адекватна като поведение, но картите ми казваха друго - повтаряхе се непрекъснато Обесеният заедно с 8 мечове, след това се намеси и Страшният съд с Дяволът; не след дълго тази жена се самоуби по особено жесток начин.) За мен тази комбинация от карти говори за отключване на болестен психичен процес.

При дълбоко вглеждане, установявам един основен, дълбок пласт на анализ на картите Таро - представям си ги наредени в кръг, чийто център е човешката личност. Говоря само за Големите Аркани, които образуват колелото на живота или самсара. Като посока изток ще е Глупакът, а на запад - ще е Ошелникът, на север ще е Луната, а на юг - Влюбените. Тези четири карти за мен определят геометрията на човешката личност, като за целта, променям и заложеният цифров код на всяка една карта, имайки предвид че номерацията им е условна. Това са моите карти на прехода и на трансформацията. Началото на трансформацията -а в един следващ неин етап, следва четворка от нови карти.
Може би напръв поглед да звучи неясно каква е идеята ми, но за всеки таролог има основни карти, които при всички случаи определят и поведението на даден човек цялостно, както се и иявяват психологически характеристики и архетипни зависимости.

Битието и смъртта лесно могат да се определят с две карти - Смъртта и Кулата - ала отвъд истеризираните им интерпретации - като базисно начално, което те чака и отвъд.

Като повика на Марио Варгас Льоса, който отново се ожени и то за майката на Енрике Иглесиас ... Красотата винаги среща страстта на умирането и на края. Намирам това за улавяне на мига. За апогей на страстта по живеенето и по умирането. Необяснимо, освен и само с две карти - Смъртта и Кулата в едно.

Живеенето, рискуването по живеенето е неблагодарна история - осъзнаването на сингъл борбата е трудно занимание или както би казал Рей Бредбъри - занимание самотно. Защото, и да се намери кратък миг надежда, той би бил непоносим за отворената геена - няма начин малка шепа пясък да запълни гладното гърло на океана от страдание.

И идва краткия миг на отдих, илюзия за пререждане/прераждане - Ас чаши ... Ех, но няма малкото добро да запълни мястото на Белрог - Белрог трябва да бъде убит, ала убивайки ти умираш с него и само Съдбата решава дали после да се издигнеш от дълбините.