Старогръцка поезия

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Старогръцка поезия

      Няма да пиша като лингвист, а като почитател. От детството си помня две уникални имена на старогръцката поезия: Сафо и Алкей. Били са приятели, били са близки.
      Говорим за великата Псапфо (както е на местния еолийски диалект) и нейният, изпълнен с премеждия живот през далечната, този път наистина далечната 640 година преди новата ера ... Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров Андрос и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на 6 век пр.н.е. живее по политически причини в изгнание в Сиракуза. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през 581 пр.н.е. и според някои източници доживява до дълбока старост.

      А сега малко от нейната истинска, странна, древна поезия - времето е отлетяло, ала езикът остава:

      Сладката ябълка, дето на клона висок червенее,
      там, на самия му край, да откъснат забравиха всички.
      Всъщност, не са я забравили, а да я стигнат не могат.

      … Дъждът прохладен
      шушне в клоните на ябълката.
      А от листата, нежно тръпнещи,
      полека сън дълбок се стича…

      … Онез, на които
      желая добро,
      те ми създават
      най-много злини.
      … това във душата
      сама си го знам.

      … подобно буря
      разтърсва любовта душата ми:
      тъй вятърът планински
      събаря дъбове…

      … Аз няма никога да се опитам
      небето да докосна: не, не съм
      достатъчно висока…
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.