Земетресенията

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Земетресенията

      Нарочно пускам тази тема тук.

      Неслучайно е - досега при всички земетресения в София и наоколо, никога не усетих нищо и никога нищо не ми направи впечатление. Очаква се да съм свръхсензитивна и да се впечатлявам от земетресения, но аз съм лишена тотално от това чувство - и да има земетресения, не ги усещам изобщо, те не ме касаят.
      При последното голямо през 2012 година се събудих от някакво клатене и с яд станах, че някой ми е нарушил съня, тогава ми направи впечатление, че почнаха някакви хора да ми звънят, което ме вбеси още повече, не вдигнах, изклюих си телефона и си легнах и си заспах блажено.
      Като дете съм преживявала голямо земетресение и помня как се местеха плочките по улиците, но нито страх помня, нито някаква паника, просто съм отчела факт и толкова.

      Казвам това, защото сега, отново е имало земетресение, което е усетено и в София, а аз отново нищо не съм разбрала. Каза ми го една колежка във фейсбука, не на мен де, пусна пост, аз така разбрах.
      Отново не съм разбрала, че има земетресение :D :D

      Сещам се и за голямата Луна тия дни, всички са се побъркали покрай нея, а на мен отново ми е все тая.

      Как е при вас?
      Pulvis et umbra sumus.
    • За Луната и на мен ми беше все тая, въобще не видях с нещо да е по-различна. Земетресение съм усещала веднъж тук, в Ница, и веднъж преди години в Страсбург. Ми люшна се и толкоз. И аз не се впечатлих особено :whistling:
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Земетресенията винаги ги усещам, да не говорим, че често усещам земетресения дори като няма, все нещо ми се люлее :D .
      Луната пък грам не ми влияе, ни на сън, нито на чувствителност или емоции. А и напоследък ми е много странно с тези "супер" и прочее луни... Сякаш едно време нямаше такива ( и аз като бабите - едно време...).
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Земетресения не усещам, преди месец имаше във Румъния Вранча, доста силно 6 и нещо по Рихтер, усетили го дори в София, но аз нищо, бях на дискотека по това време и мисля, че почти никой не е усетил от присъстващите. Но Луната ми влияе, не точно на пълнолуние, а два дена преди пълнолуние, понякога и три дни.
      Получавам безсъние, не мога да заспя до съмване и мисля, все нещо разсъждавам, мечтая си :D :D започвам да детайлизирам всичко. Напрегнато ми е и имам чувството, че мозъка ми работи на пълни обороти, сякаш ще прегрее, уморявам се много така, не мога да успокоя ума си... Не е приятно, но аз обожавам Луната, обичам да я наблюдавам във всяка нейна фаза. Но когато е пълнолуние или няколко дена преди пълнолуние, когато мозъкът ми прегрява, тогава когато започна да я наблюдавам се успокоявам и не усещам как минава времето. Но ако не я гледам,наблюдавам, тогава има напрежение в мен, но когато я погледна и се успокоявам. Явно е на психическа основа. Но аз обожавам Луната, красива е.
    • Никога не съм преживявала тежко заметресение, леките не ме плашат, а някои съм ги проспивала. Онова тежкото дето разлюля Перник, бях на другия край на страната по това време, така че не съм преживяла ужаса, за който много познати и приятели споделят, че са изпитали и в София.

      С пълнолунието нещата са чат-пат. Понякога не мога да спя и съм една такава по-раздразнителна и сензитивна, друг път не е така, все пак зависи и колко е била тежка седмицата, ако е била тежка си спя като куче независимо от фазите на луната :D Но има като че ли някаква разлика при пълнолунията, особено пък ако ми свети и в прозореца...
      Все пак неслучайно толкова митове и легенди точно по това време от месеца:)
      DIGNITY ALWAYS WIN.