Facebook докога? Имате ли, защо ви е?

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Facebook докога? Имате ли, защо ви е?

      Замисляте ли се защо ви е тази социална мрежа?
      Споделете откровено какво мислите за фейсбук.
      Ползи-вреди, всичко, за каквото се сетите.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Чудесен начин за губене на време, клюкарене, следене на някакви хора, на които профилите са общодостъпни (ми да, правя го, и всички го правят, но не всеки си казва). Членуването в групи също е интересно, например такива с определена тематика и от умни хора, и е интересно да четеш или да се включиш в дискусия. Също така memes. :D Като цяло съм фен на интернет културата и различните й вариации, странното чувство на общност и на свобода. Това повече важи за meme страниците, reddit и други, но все пак.

      Конкретно за Facebook, стига да не се ползва прекалено често и постоянно, е приятен сайт. Ако не се спазят тия условия е просто досаден, защото всеки втори излива суетата и простотата си там, и колкото и да си чистиш фийда, все ще ти излизат глупави постове, ама и това е част от чара донякъде. Определено може и да се зомбираш, за това трябва да се внимава.


      Като говорим за медии, аз харесвам Дневник. Актуални почти винаги. Може да не харесвам винаги съдържанието им (например оляха се с анти-Тръмп пропагандата), но има поле за коментари с високо/ниско оценени, и то много красиво графично подбрано и ми прави удволствие да чета. Много обичам да чета коментари! Това също е причина да харесвам Facebook.
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Понякога се чудя кво са правили хората преди ерата "фейсбук".
      Мисля, че е профилактично за известно време на периоди да се лишаваме от това "удоволствие", а в крайна сметка и да го премахнем.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Това е голяма краста - фейсбук. Когато взема телефона в ръка и неусетно съм влязла във фейса, без да осъзнавам. Много често няма нищо интересно, но аз съм във фейсбук и повтарям колко е скучно, но не излизам от него. Сега като се замисля все едно съм зависима като цигарите, искам да спра но не успявам. Толкова съм свикнала с този фейсбук. Виждам какво правят познати, приятели,учудвам се на простотии, чета интересни статии, теми, разглеждам снимки... Абе има опасност от пристрастяване... X/ но пък ми е интересно :D
    • kolevaani1 написа:

      Това е голяма краста - фейсбук. Когато взема телефона в ръка и неусетно съм влязла във фейса, без да осъзнавам. Много често няма нищо интересно, но аз съм във фейсбук и повтарям колко е скучно, но не излизам от него. Сега като се замисля все едно съм зависима като цигарите, искам да спра но не успявам. Толкова съм свикнала с този фейсбук. Виждам какво правят познати, приятели,учудвам се на простотии, чета интересни статии, теми, разглеждам снимки... Абе има опасност от пристрастяване... X/ но пък ми е интересно :D
      Всичко има насищане, има лимит, има край, поне при мен, а някак си 9 години във фейсбук, ми стигат, за да разбера, че нито нещо ще изгубя, нито ще спечеля и ще си кажем скоро взаимно сбогом.
      Нито снимки са ми интересни, нито хора, нито нищо. Изключително рядко нещо ми харесва и то главно е свързано с животните. Ала и без фейсбук, дивите и другите животни са имали своите апологети.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Понякога много се дразня - на хилядите снимани деца до елхата, как рецитират стихчета за Дядо коледа, на как правят курабийки, на празничната трапеза, на новия им диван, тук и там...не мога да разбера това желание за показ. Обаче на хората явно им харесва. Ако аз публикувам нещо от този род - юхууу, лайквания, коментари... а ако публикувам нещо по-сериозно, по-екзестенциално, без да е "умен" цитат - никой не му обръща внимание.
      Решила съм да огранича "личното" ползване, забранила съм и на майка ми да публикува снимки на децата; но ФБ има потенциал за някои канали на маркетинга и ако се използва умно, може да е от полза.
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose