Таро/Гледане наживо

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Таро/Гледане наживо

      Формулировката на темата не е особена лингвистично красива, но по-важното е, че говори за същината на въпроса.
      Не зная колко от вас реално са гледали наживо на хората, но това е условие, без което не може да се мине в напредването с Таро. Т.е. да се намираме в етап, в който си позволяваме да гледаме на непознати или на слабо познати хора. Тук нямам предвид гледане на приятелки за любовни неща, не :)

      Става дума за следното: когато ние приемаме човек, който иска да му "се гледа", т.е. да се направи прогностика за някакъв негов проблем, проблеми. За мен това е най-добрата школа по самоувереност в Таро и най-вече огледалото, в което реално можем да видим докъде сме стигнали ...
      Зная, че много от вас се притесняват изключително от това да не е провалят, но това е проективен страх и малко нелогичен: не може вечно да се подготвяме, все някога трябва да се изправим срещу себе си и срещу онова, което наистина можем.
      А това е процес, както се казваше в един велик филм :)

      Не трябва да се чакат 100 години, за да предприеме подобна стъпка. Още повече, че наоколо е пълно с хора, които имат всякакви проблеми, драми, болки, нещастия или щастия - картите могат да разкажат, опишат и дадат прогноза за всяка една история. Не чакайте дълго, за да предприемете подобна стъпка, направете експеримент със себе си, другият човек ще ви е благодарен, че му отделяте време и че го приемате. Повярвайте ми. Дори и да се съмнявате у себе си, онзи, който е дошъл при вас, ви вярва повече - така просто работи кода на надеждата.

      Ако искате в тази тема да обсъдим как да процедирате при една ваша първа среща очи в очи с човек, който е дошъл да му гледате. Всички етапи, стъпки и ситуации, които могат да възникнат :)
      Задавайте всякакви въпроси, каквото се сетите :)
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Днес намерих два чудесни обекта да се упражня.

      Ето как протекоха нещата:
      Приказвах си с тях, в офиса, ала бала и си викам абе я да се самопредложа, според мен добре ще се получи.
      Предложих и с такава еуфория се прие всичко, ооо добреее, искааамеее.
      Хубаво, по живо по здраво, казвам: утре взимам картите и ще се скрием на някое шано място да видим какво ще излезне.

      Като цяло този пост, ако още не сте се усетили, го пиша с леко разочаование. Не ми харесва как съм съвсем обикновената Уулфи, обаче хоп казвам: ще ви гледам и ставам топ звезда и веднага искат да обядват с мен, да ходят на спорт с мен и всичко с една цел: да им гледам.

      Преди като гледах на обикновени карти пак го имаше това, обаче сега като кажа Таро... ей богу. Голям зор беше, все едно, едва ли не ще избягам с картите, ще потъна в дън земя и няма да им гледам, защото утре няма да ми се занимава.

      Чистосърдечно ви казвам, това не ми харесва. Как хората влагат толкова много емоция, толкова много драма, за да разберат отговорите на въпроси, които дори не смятам за чааак толкова трудни, че да се сетиш и без Таро.

      Субектът Х, беше супер напорист, дойде 5 минути преди срещата и гореше от нетърпение да предскажа бъдещето му. :D
      Седнахме на масите, почвам аз да хвърлям, нещо се препотих, притесних, срещу мен седи една крийпи жена, която ме гледа с черни очила и не спря да се усмихва (наруши ми фън-шуя от всякъде) и бъркам картите, тегля.

      И изведнъж почват едни въпроси, ама то така структурирани, че ми става лошо, пък и не спира да плямпа, за да се обясни, доизясни, аз се опитвам да формулирам чист въпрос, субекта обаче не спира да дърдори. Леле. Да можех да тупна по главата с някоя книга сигурно щеше по-добре да ми стане.

      Ениуей, дойде субекта Y, слава тебе Господи, приключих с идиотизмите и се поуспокоих. Много чисто, нежно и плавно станаха нещата, дали защото някак си вече попретръпнах, дали защото си имам сантимент към Y, не зная. Но ми стана хубаво и по-лесно.

      Не знам колко верни бяха тия моите прогнози, много се стресирах, на всичкото отгоре, когато гледаш за себе си се повтарят все едни и същи (примерно 20) карти, които горе долу си познаваш.
      Като ми изкочи Императора, два пъти и за двата субекта, все за работа, все на последна позиция... туш от всякъде.
      И нямам време, те седят гледат ме, пулят се...
      Карти дето съм забравила, че ги има в колодата, така да се каже и много бегло усещам се появяват...
      И най-лошото: ПИТАТ МЕ КОГА! Кога ще си намеря приятел, кога ще стане това, кога онова, а аз седя и съм ей така: ?( 8| ?(

      Определено имаше много адреналин за мен. Хареса ми, ще повторя. Утре май пак ще се видя със субекта X, днес ще поразмисля над картите, ако ми останат сили и тук ще ги постна да ги видите, за какво иде реч и ако се наложи пак ще хвърля, ама далече от работната атмосфера, че там се чувствам все едно някой ще ме види и ще каже: АНАТЕМА ЗА ТЕБЕ, ВЕЩИЦЕ!

      И те така те. Моето първо по сериозно гледане на Таро беше леко разочароващо.

      Главно защото се дразня как хората придават смисъл на неща, които могат да се сведат до "да"/"не", склонни са да разсъждават с векове върху това и второто, че са ненаситни в желанието си да чуят това, което те искат и фалшиво се интересуват от персонажа ми. :/

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.

    • Аз имам какво да разкажа, и два въпроса. Нямаше как да се включа в чата за съжаление. Имахме гости онази вечер, приятел на мъжа ми с гадже - българка, не я познавах, почва момчето да ме хвали как съм му 'видяла' всичко предната вечер. Тя първо се стресна, аз казвам, не я карай насила, тя поиска сама след това. Пита - кога ще срещна любовта, аз и казвам, по-добре да питаме какво ти пречи да я срещнеш. Тегля, изпадат 9 жезли, после комбинация Сила - 2 меча - 9 меча обърната. Да ви кажа, побиха ме тръпки, както теглех ; нещо много страшно се е случило при тебе, казвам, тя почва да плаче... Говорихме, дадох и телефон на един много опитен психолог, с тая Двойна Сила при нея няма как да се оправят нещата, толкова силни защитни механизми си е наложила, за да не и се разпадне психиката.
      Сега, първият ми въпрос е - как бих могла да помогна повече на това момиче.
      Втори въпрос, чудя се по каква причина, когато попитах картите какво се случило при нея (имах усещане какво е било, после тя сама ми разказа...), Таро не ми отговори конкретно - падна се Обърнат Ас Жезли - 6 Пентакли - 2 жезли. Или не съм видяла Таро какво ми казва ? Но в предния чат Ивета обясни, че при Ас на първа, освен ако не е ¨Пентакли, комбинацията е бош вер.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."

    • Mona написа:

      Формулировката на темата не е особена лингвистично красива, но по-важното е, че говори за същината на въпроса.
      Не зная колко от вас реално са гледали наживо на хората, но това е условие, без което не може да се мине в напредването с Таро. Т.е. да се намираме в етап, в който си позволяваме да гледаме на непознати или на слабо познати хора. Тук нямам предвид гледане на приятелки за любовни неща, не :)

      Става дума за следното: когато ние приемаме човек, който иска да му "се гледа", т.е. да се направи прогностика за някакъв негов проблем, проблеми. За мен това е най-добрата школа по самоувереност в Таро и най-вече огледалото, в което реално можем да видим докъде сме стигнали ...
      Зная, че много от вас се притесняват изключително от това да не е провалят, но това е проективен страх и малко нелогичен: не може вечно да се подготвяме, все някога трябва да се изправим срещу себе си и срещу онова, което наистина можем.
      А това е процес, както се казваше в един велик филм :)

      Не трябва да се чакат 100 години, за да предприеме подобна стъпка. Още повече, че наоколо е пълно с хора, които имат всякакви проблеми, драми, болки, нещастия или щастия - картите могат да разкажат, опишат и дадат прогноза за всяка една история. Не чакайте дълго, за да предприемете подобна стъпка, направете експеримент със себе си, другият човек ще ви е благодарен, че му отделяте време и че го приемате. Повярвайте ми. Дори и да се съмнявате у себе си, онзи, който е дошъл при вас, ви вярва повече - така просто работи кода на надеждата.

      Ако искате в тази тема да обсъдим как да процедирате при една ваша първа среща очи в очи с човек, който е дошъл да му гледате. Всички етапи, стъпки и ситуации, които могат да възникнат :)
      Задавайте всякакви въпроси, каквото се сетите :)
      Припомням.
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Аз мога да разкажа как процедирам.

      Гледала съм на мнооого хора на живо, откакто се занимавам с Таро, но все за пълни глупости. След известно време спрях да гледам на когото и да е, на себе си -също. От около 6,7 месеца правя устойчиви опити да гледам на живо и то на хора, които не познавам добре. Случвало се е да гледам и за човек, когото никога не съм срещала. При мен проблемът иде от това, че не казвам на всеки, че имам Таро и че гледам. Това става изключително рядко.

      Ако някой иска да му гледам, първо го питам "Защо?". Всичко натам зависи от отговора. Ако чуя нещо от сорта на "ми е така", "интересно ми е" или "да видя дали познаваш", до случване не се стига. Ако човекът има някаква логика и адекватност в мисленето- тогава има случване. Преди да тегля карти, винаги говоря с човека за неговите очаквания от това занимание. Сиреч - какво очаква да получи, каква според него е ситуацията, как я вижда. След това лично аз решавам какъв въпрос да задам. Случвало ми се е ,когато да изтегля картите да ги погледам известно време и след това да започна да говоря, друг път директно започвам. Обратната връзка за мен е важна, задавам доста въпроси на човека срещу мен. Нерядко съм се затруднявала, но не се е случвало да спека или да се откажа.

      В зависимост от ситуацията може да задам и още допълнителни въпроси. Но за целия житейски спектър не тегля никога. Тоест- седнали сме да говорим за работа, ама после може ли за мъжа ми, а може ли за съседа... не, не може. След като се изчерпва въпроса, по който говорим, обсъждаме дали ще се видим пак, дали изобщо пак ще се теглят карти и кога може.

      Така се развиват нещата за мен. Другото, което е от първостепенна важност за мен е очният контакт. Понякога ми е кофти да казвам неприятни неща, но дори тогава искам да гледам хората в очите.


      Още не съм развила смелостта, към която се стремя, но желанието ми да помогна на някого е по-голямо от страха явно. :)

    • Moon написа:

      Аз мога да разкажа как процедирам.

      Гледала съм на мнооого хора на живо, откакто се занимавам с Таро, но все за пълни глупости. След известно време спрях да гледам на когото и да е, на себе си -също. От около 6,7 месеца правя устойчиви опити да гледам на живо и то на хора, които не познавам добре. Случвало се е да гледам и за човек, когото никога не съм срещала. При мен проблемът иде от това, че не казвам на всеки, че имам Таро и че гледам. Това става изключително рядко.

      Ако някой иска да му гледам, първо го питам "Защо?". Всичко натам зависи от отговора. Ако чуя нещо от сорта на "ми е така", "интересно ми е" или "да видя дали познаваш", до случване не се стига. Ако човекът има някаква логика и адекватност в мисленето- тогава има случване. Преди да тегля карти, винаги говоря с човека за неговите очаквания от това занимание. Сиреч - какво очаква да получи, каква според него е ситуацията, как я вижда. След това лично аз решавам какъв въпрос да задам. Случвало ми се е ,когато да изтегля картите да ги погледам известно време и след това да започна да говоря, друг път директно започвам. Обратната връзка за мен е важна, задавам доста въпроси на човека срещу мен. Нерядко съм се затруднявала, но не се е случвало да спека или да се откажа.

      В зависимост от ситуацията може да задам и още допълнителни въпроси. Но за целия житейски спектър не тегля никога. Тоест- седнали сме да говорим за работа, ама после може ли за мъжа ми, а може ли за съседа... не, не може. След като се изчерпва въпроса, по който говорим, обсъждаме дали ще се видим пак, дали изобщо пак ще се теглят карти и кога може.

      Така се развиват нещата за мен. Другото, което е от първостепенна важност за мен е очният контакт. Понякога ми е кофти да казвам неприятни неща, но дори тогава искам да гледам хората в очите.


      Още не съм развила смелостта, към която се стремя, но желанието ми да помогна на някого е по-голямо от страха явно. :)
      На познати ли на непозанти гледаш?

      Гледала ли си за здраве досега наживо?

      Глупаво е да питаш човек защо идва, то е ясно защо идва при теб, ако е непознат особено, но и да е познат е лесно да се разбере защо.

      Кой води разговора, ти или човека срещу теб?
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Питам подобни неща, защото аз имам безпогрешна схема и извличам каквато информация искам от всеки, за целите на прогностиката. И мога да кажа как протичат при мен нещата, ако някой ме попита.

      Но най-важното условие да си максимално директен и откровен.
      Не, най-важното условие е да си максимално сигурен в прогностиката си и в Таро.
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Mona написа:

      Moon написа:

      Аз мога да разкажа как процедирам.

      Гледала съм на мнооого хора на живо, откакто се занимавам с Таро, но все за пълни глупости. След известно време спрях да гледам на когото и да е, на себе си -също. От около 6,7 месеца правя устойчиви опити да гледам на живо и то на хора, които не познавам добре. Случвало се е да гледам и за човек, когото никога не съм срещала. При мен проблемът иде от това, че не казвам на всеки, че имам Таро и че гледам. Това става изключително рядко.

      Ако някой иска да му гледам, първо го питам "Защо?". Всичко натам зависи от отговора. Ако чуя нещо от сорта на "ми е така", "интересно ми е" или "да видя дали познаваш", до случване не се стига. Ако човекът има някаква логика и адекватност в мисленето- тогава има случване. Преди да тегля карти, винаги говоря с човека за неговите очаквания от това занимание. Сиреч - какво очаква да получи, каква според него е ситуацията, как я вижда. След това лично аз решавам какъв въпрос да задам. Случвало ми се е ,когато да изтегля картите да ги погледам известно време и след това да започна да говоря, друг път директно започвам. Обратната връзка за мен е важна, задавам доста въпроси на човека срещу мен. Нерядко съм се затруднявала, но не се е случвало да спека или да се откажа.

      В зависимост от ситуацията може да задам и още допълнителни въпроси. Но за целия житейски спектър не тегля никога. Тоест- седнали сме да говорим за работа, ама после може ли за мъжа ми, а може ли за съседа... не, не може. След като се изчерпва въпроса, по който говорим, обсъждаме дали ще се видим пак, дали изобщо пак ще се теглят карти и кога може.

      Така се развиват нещата за мен. Другото, което е от първостепенна важност за мен е очният контакт. Понякога ми е кофти да казвам неприятни неща, но дори тогава искам да гледам хората в очите.


      Още не съм развила смелостта, към която се стремя, но желанието ми да помогна на някого е по-голямо от страха явно. :)
      На познати ли на непозанти гледаш?
      Гледала ли си за здраве досега наживо?

      Глупаво е да питаш човек защо идва, то е ясно защо идва при теб, ако е непознат особено, но и да е познат е лесно да се разбере защо.

      Кой води разговора, ти или човека срещу теб?
      Повечето хора са ми познати, но се е случвало и мой познат/колега да каже на някого, че гледам и да се свърже с мен.

      За здраве на непознат човек досега не съм гледала на живо. Отговорността е твърде голяма, за да си позволя грешки. Признавам си, че ме е страх от това.

      Питам "защо" иска да му се теглят карти. Не ми се занимава с несериозни хора да кажем. Имах някои случаи, които ме отчаяха преди време.

      Аз водя разговора.

    • Moon написа:

      Mona написа:

      Moon написа:

      Аз мога да разкажа как процедирам.

      Гледала съм на мнооого хора на живо, откакто се занимавам с Таро, но все за пълни глупости. След известно време спрях да гледам на когото и да е, на себе си -също. От около 6,7 месеца правя устойчиви опити да гледам на живо и то на хора, които не познавам добре. Случвало се е да гледам и за човек, когото никога не съм срещала. При мен проблемът иде от това, че не казвам на всеки, че имам Таро и че гледам. Това става изключително рядко.

      Ако някой иска да му гледам, първо го питам "Защо?". Всичко натам зависи от отговора. Ако чуя нещо от сорта на "ми е така", "интересно ми е" или "да видя дали познаваш", до случване не се стига. Ако човекът има някаква логика и адекватност в мисленето- тогава има случване. Преди да тегля карти, винаги говоря с човека за неговите очаквания от това занимание. Сиреч - какво очаква да получи, каква според него е ситуацията, как я вижда. След това лично аз решавам какъв въпрос да задам. Случвало ми се е ,когато да изтегля картите да ги погледам известно време и след това да започна да говоря, друг път директно започвам. Обратната връзка за мен е важна, задавам доста въпроси на човека срещу мен. Нерядко съм се затруднявала, но не се е случвало да спека или да се откажа.

      В зависимост от ситуацията може да задам и още допълнителни въпроси. Но за целия житейски спектър не тегля никога. Тоест- седнали сме да говорим за работа, ама после може ли за мъжа ми, а може ли за съседа... не, не може. След като се изчерпва въпроса, по който говорим, обсъждаме дали ще се видим пак, дали изобщо пак ще се теглят карти и кога може.

      Така се развиват нещата за мен. Другото, което е от първостепенна важност за мен е очният контакт. Понякога ми е кофти да казвам неприятни неща, но дори тогава искам да гледам хората в очите.


      Още не съм развила смелостта, към която се стремя, но желанието ми да помогна на някого е по-голямо от страха явно. :)
      На познати ли на непозанти гледаш?Гледала ли си за здраве досега наживо?

      Глупаво е да питаш човек защо идва, то е ясно защо идва при теб, ако е непознат особено, но и да е познат е лесно да се разбере защо.

      Кой води разговора, ти или човека срещу теб?
      Повечето хора са ми познати, но се е случвало и мой познат/колега да каже на някого, че гледам и да се свърже с мен.
      За здраве на непознат човек досега не съм гледала на живо. Отговорността е твърде голяма, за да си позволя грешки. Признавам си, че ме е страх от това.

      Питам "защо" иска да му се теглят карти. Не ми се занимава с несериозни хора да кажем. Имах някои случаи, които ме отчаяха преди време.

      Аз водя разговора.
      Истинското гледане на Таро започва, когато свършва нашия, да кажем личен комфорт на познати и кръг от познати.
      Едва тогава започва яката тесла.
      Изцяло непознати хора, с които да говориш и да проумееш какви са, кои са и какво крият - това е якото на Таро. Реално, тогава, Таро започва да действа на пълна пара.

      Как е при мен?
      Аз никога не питам нито един човек за Таро, защо иска да му се гледа на Таро, не - говоря за съвсем различни неща. Старая се да създам лежерна атмосфера, в която да се смеем и после постепенно, преминавам към сериозните теми, но без да хвърлям карти пред човека, това се случва на втория час.
      Търсим причината, опитваме се заедно да я открием - обикновено хората плачат, намесват се още 10 човека от роднините, от семейството, от познатите, от висчки, отделяме плявата. Търсим диаманта.
      Накрая го намираме и пак плачем.
      Обикновено, после следват монолози. Аз не ги прекъсвам.

      Накрая, другият млъква, аз вземам нещата в свои ръце и намираме начин за реакция и за най-добра реакция на ситуацията.
      И я намираме.
      Правим прогностика с точно време. И чакаме резултати, които се случват. В указаното време.

      При мен, това се случва за средно около 3 часа.

      Щото, като чуя, че някой минава на конвейр по 10 човека за час и ми иде яко да се смея. Това е несериозно и тъпо.

      Зависи и от случая, имала съм случаи и по 4 часа.
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Това звучи страхотно, наистина!

      Имам мнооого хляб да изям ,докато стигна до това. Много отдаденост и разбиране. На мен ми трябва най-вече търпение, повече смелост... да, много съм назад с материала още. Много благодаря ,че сподели твоя подход, Мона! Стана ми топло отвътре, когато прочетох този пост. <3

      Няма да спра да се опитвам. Трябва и да преодолея страха, че ще бъда подигравана. Тези случки не мога да ги преглътна все още явно. Затова и не съм излязла напълно от зоната си на комфорт. Това предстои.

    • НО има и съвсем други случаи - изобщо няма нужда от реални срещи.
      Всичко се управлява от ума.
      За мен това е Таро. Но, да кажем, това е отвъд темата :)
      Stay soft. It looks beautiful on you.