Какво четеш Сега?

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • Какво четеш Сега?

      Сега чета История на ислямската философия от големият учен и филолог, Анри Корбен. Голям апологет на авраамитския гностически екуменизъм.
      Личен приятел с Юнг и много други великани на мисълта през 20 век.

      В този епохален труд са събрани всички мистици и философи на ислямската коранична теософия: Ал Бируни, Авероес, Ал Багдади, Авицена и кой ли не още.
      НО, честно да ви кажа, толкова усилия са хвърлени в това да се докаже, че нищото съществува, че ми се изви свят.
      Върнах се към празнословието на Майстер Екхарт и мрачният свят на Тома Аквински ... Нищо не е различно, различното е еднакво.

      Ужас.

      По-добре, кажете вие какво четете сега. Аз така или иначе, ще довърша тази трагика на мисълта и на лингвистичната оргия.
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Както казва един приятел, моравото рогче вирее сред пшеницата и други житни култури. А през 20-ти век, един учен създава от моравото рогче LSD ...
      Та кой знае какво са яли нашите велики предци-профети. Изяли са някой хляб с мораво рогче и са получили видения и са решили, че говорят с бог. А другите са им повярвали ...
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Краят на май
      Животът й течеше на два коловоза. Денем унизителният живот в редакцията, вечер - в малкия апартамент на Мая, понякога, понякога в моя. Събота и неделя в Орта. Вечер и двамата компенсирахме за прекараните със Симеи дни.
      Една вечер ми каза.
      Интерпетира.

      Мая наистина беше похабена в "Утре".

      "Нулев брой"
      Умберто Еко
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • И още нещо, което препрочитам сега:

      Коперник заявява, че траекторията на планетите е кръгова. Независимо дали това положение е истинно или неистинно, в него се съдържат цяла група напрежения, всяко от които оказва въздействие върху разиграните прагматични постове: подател, получател и референт. Тези "напрежения" са видове предписания, които определят възприемането на изказването, като "научно".
      Първо, смята се подятелят казва истината по отношение на референта - траекторията на планетите. Какво означва това? От една страна, се предполага, че той е в състояние да представи доказателства за това, което казва, а, от друга - че той е в състояние да опровергае всяко противоположно или противоречиво изказване относно същия референт.

      Прагматика на научното знание
      Постмодерната ситуация
      Жан-Франсоа Лиотар
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • "Никога не ме оставяй"...
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."

    • "Да живееш нататък" - на Нарине Абгарян. Една съвременна авторка, която обикнах. Стилът й на писане е сравняван с мистичен реализъм (което ме препраща към Маркес), от друга страна - историите са силни и лишени от излишна помпозност на изказа (напомниха ми за някои от разказите на Чехов).

      "Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък ".

    • Mona wrote:

      Какво мислите за нашумелия напоследък разказ на писателката Здравка Евтимова Кръв от къртица?
      Ако още не сте го прочели, ви пускам линк към него.

      Кръв от къртица
      When you have a good heart: you help too much. You trust too much. You give too much. You love too much. And it always seems you hurt the most.
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Четейки този разказ се сетих за "Приказка за славея" на Оскар Уайлд. Разлика, разбира се има, там славея жертва себе си, защото харесва красотата на розата, и розата ще даде красота и на други, макар за кратко. Въпросът е "ние рози ли сме". Имаме ли право да искаме от някой друг да е жертва, за да бъдем ние добре?

      И разни други въпроси има.
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose

    • Мен ме притесни реакцията на хората в интернет, които са чели разказа.

      Това ужасяващо настойчиво желание да им се помогне, вместо човек да приеме съдбата си, каквато и да е тя.

      Не винаги има надежда, не винаги има изход и чудесата не винаги се случват.

      Никой няма ПРАВО ДА СЕ ХРАНИ С ЧУЖДА ДУША, ЗА ДА НАХРАНИ ПЛЪТТА СИ!
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Казваш човек да приеме съдбата си, но всъщност ти не искаш да приемеш съдбата на "къртицата". Ако можеш да я промениш. Ако може никой да няма право да се храни с чужда душа.. Но може и да има...

    • Trick wrote:

      Казваш човек да приеме съдбата си, но всъщност ти не искаш да приемеш съдбата на "къртицата". Ако можеш да я промениш. Ако може никой да няма право да се храни с чужда душа.. Но може и да има...
      Да, не искам.
      Stay soft. It looks beautiful on you.