Сега чета История на ислямската философия от големият учен и филолог, Анри Корбен. Голям апологет на авраамитския гностически екуменизъм.
Личен приятел с Юнг и много други великани на мисълта през 20 век.

В този епохален труд са събрани всички мистици и философи на ислямската коранична теософия: Ал Бируни, Авероес, Ал Багдади, Авицена и кой ли не още.
НО, честно да ви кажа, толкова усилия са хвърлени в това да се докаже, че нищото съществува, че ми се изви свят.
Върнах се към празнословието на Майстер Екхарт и мрачният свят на Тома Аквински ... Нищо не е различно, различното е еднакво.

Ужас.

По-добре, кажете вие какво четете сега. Аз така или иначе, ще довърша тази трагика на мисълта и на лингвистичната оргия.

Както казва един приятел, моравото рогче вирее сред пшеницата и други житни култури. А през 20-ти век, един учен създава от моравото рогче LSD ...
Та кой знае какво са яли нашите велики предци-профети. Изяли са някой хляб с мораво рогче и са получили видения и са решили, че говорят с бог. А другите са им повярвали ...

- Моля ви, проявете търпение.

Художник на променливия свят,
Казуо Ишигуро

Краят на май
Животът й течеше на два коловоза. Денем унизителният живот в редакцията, вечер - в малкия апартамент на Мая, понякога, понякога в моя. Събота и неделя в Орта. Вечер и двамата компенсирахме за прекараните със Симеи дни.
Една вечер ми каза.
Интерпетира.

Мая наистина беше похабена в "Утре".

"Нулев брой"
Умберто Еко

И още нещо, което препрочитам сега:

Коперник заявява, че траекторията на планетите е кръгова. Независимо дали това положение е истинно или неистинно, в него се съдържат цяла група напрежения, всяко от които оказва въздействие върху разиграните прагматични постове: подател, получател и референт. Тези "напрежения" са видове предписания, които определят възприемането на изказването, като "научно".
Първо, смята се подятелят казва истината по отношение на референта - траекторията на планетите. Какво означва това? От една страна, се предполага, че той е в състояние да представи доказателства за това, което казва, а, от друга - че той е в състояние да опровергае всяко противоположно или противоречиво изказване относно същия референт.

Прагматика на научното знание
Постмодерната ситуация
Жан-Франсоа Лиотар