Опасни периоди в Таро

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Опасни периоди в Таро

      Особено внимание заслужават периодите от науката за картите, когато сме изправени пред онова, което вече знаем и онова, което усещаме, че не знаем, а то иска да ни се разкрие, а ние знаем, че нашият мозък няма да го понесе ...

      Силите напъват отвън, а ние още сме със залостени врати и не знаем как се реагира на този външен натиск - мислим си, че ще полудеем, че ще ни залее потоп, бентът ще се разруши и ще се оголим сами, пред истината. На много им хрумва да се оттеглят, други - бягат и полудяват.
      Трети намират начин да изградят защита, но и да се инкорпорират в истинския свят на Таро, който, между нас казано, е ужасен :) Най-малкото няма нищо общо с нашите възприятия за добро и за зло, не.

      Прагът межд човешкото и надчовешкото е травматичен и е шокиращ, но не е неопродолим. И е ключов за разбирането на Таро.
      Именно онази граница, която си мислим, че не можем да минем, трябва да преминем и тя е за преминаване.

      Ако успеем да преминем през това изпитание на всички наши човешки възприятия и сетива, то ще се поздравим, че сме намерили Синята земя на Таро ...
      Таро световете шептят, докато не започнат да крещят и в главата на човек настъва каша, май не сме говорили досега затова, освен а в частни раговори, уверявам ви, това може да побърка всеки и много хора се отказаха, защото не можаха да понесат истината.
      Pulvis et umbra sumus.
    • Точно днес разсъждавах върху всичко това, уцели момент с тази тема. Може би не само за мен, но и за другите.
      Не се отказвам, но разбирам, че веднъж тръгна ли по пътя няма да има връщане назад. А въпросът е: защо тръгвам?

      Все още се чудя защо посегнах към картите. Не е само желание да ги познавам, не е и крастата да знам отговори на въпроси, които го питам. Нито пък любовните ми драми... Аз знам отговорите, събищата ми ги подсказват, Таро единствено ги онагледява като "приятел", който ме изслушва и ми дава насока.

      Всъщност откакто имам Таро, дори питам все по-малко за себе си. Сякаш имам и малко повече вътрешна сила, която ми казва, че независимо колко ужасно може да изглежда нещо, това е само опаковка, преднзаначена да сплашва. Едни 8,9 или 10 меча изглеждат плашещи, но зад тях се крием ние, отказа ни да приемем истината, а направим ли го веднъж, очите ни са отворени. Опитвам се да не се плаша от символите, но установявам, че най-"слънчевите" и уж "позитивни" карти ме поставят под въпрос винаги.

      Ако танцуваш танца на Таро, заедно с него, ако му позволиш да бъде теб и ти да бъдеш него, започваш да го разбираш. Но в момента, в който се замислиш, усъмниш, то те настъпва и усещаш дисхармонията с цяла сила.

      Защото, за да завали дъжд отсам, трябва да завали дъжда и оттатък, че да се намокрим, да разберем, че сме "мокри" и да си помахаме за поздрав.

      Имам чувството, че трябва да си Кралицата на Мечовете, ако искаш Таро в живота си.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • След един стабилен период на мълчание, от моя страна, отново посегнах към Таро.
      Този път, може би малко по-зряло.

      Страхът от Таро е нашия собствен страх, че Таро ще ни каже истината. А тя толкова боли.

      Толкова боли да си между стените на Обесения, да се люшкаш и удряш в стените без изход.
      Боли да изживееш Звездата, ръцете ти да са пълни, да нямаш въздух в дробовете си, но да продължаваш да лееш от една стомна в друга.
      Боли да изживееш страхът на Луната, лутайки се в тъмното без никакъв отговор и да се молиш да дойде Денят. Да изгрее Слънцето.

      Искреността на Таро е трудна за приемане. Не ни се случва Таро, случва ни се живота. Ужасяващото е да го предвидиш, да знаеш, че става, ще стане и стана. Трудно е да приемеш, че не можеш да спреш да се бориш, че с всеки ден още нещо ще се добавя в торбата, която си метнал на гръб, а ти трябва да си по-силен.

      Питах Таро, как ще бъда без него.

      То отговори:

      Ас пентакли - Звезда - 3 чаши


      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Никога не съм се отдръпвала или оставяла Таро,дори не ми е минавало през ум,никога не съм обвинявала Таро в каквото и да било,че е виновно,отговорно за нещастията ми и прочие. Аз не мога без него,то без мен да,но аз не ,а и не искам да отсъства по никакви причини от живота ми.

      Това,което си написала е вярно,не напразно Мона казва и повтаря,че Таро е безпощадно, явно не всеки може да понесе истината за нещо,което иска да знае щом задава въпрос. Но да се откажа не,не мога да си го представя дори...
    • Напоследък забелязах нещо.

      Картите ми са се огънали навън. Практически това няма как да стане, защото си имат калъфче и собствено място у дома, където никой не ги пипа освен мен и няма как да са се “измачкали”.

      Когато ги разбърквам ,много често се обръщат карти с лице нагоре т.е към мен, сякаш за да ги видя, да им обърна внимание. В началото не го направих, но сега съм решена да започна да си ги записвам и да разсъждавам върху тях. Все повече започвам да забелязвам морзовата азбука на Таро.

      Искам да споделя и още нещо.

      В Таро и Любовта споменах за случая с младия човек, който е вербуван от протестанти. Откакто се занимавам с този казус картите ми като че ли “живнаха”. Не мога съвсем ясно да определя каква е причината, но по всичко личеше, че положението е доста сериозно. От всичките глупости, за които някога съм теглила карти, от всичките драми и измислени проблеми, за които съм питала, този случай отключи най-чистото и човешкото желание да помогна, усетих чуждо страдание, почуствах чуждата болка и видях страдащата човешка същност зад събитията. Прозрях нещо различно зад гнева, страха и объркването на роднините, зад привидната безнадеждност на ситуацията. Усетих си и картите по различен начин- емоционалната тежест на картите, които теглих, едно такова усещане- “ да преживееш картите”. И аз не знам точно за какво говоря, след време сигурно ще разбера. Покрай случая имах и много силни и многозначни сънища. За пръв път сигурно откакто се занимавам с Таро получих желанието да не се отказвам от дадената ситуация и нейното развитие. Някакъв turning point.

      Усетих, че това има особено значение за моето развитие в и изучаване на Таро. Малко или много спрях да търся нова информация, а се спрях на едно място, за да осмисля. Все едно съм на една крачка от следващото ниво, но още не съм готова да мина отвъд. Един много интересен период. Има доза любопитство, но и доза страх- от неизвестното ли, от силата на това неизвестно или от това, че все още нямам сили да го понеса напълно. Затова и още не съм помръднала.

      Дълго се чудех в коя тема да пиша, но напоследък все повече разбирам и усещам написаното от Мона тук.