Таро и квантова физика. Принцип на енантиодромията.

Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

  • Таро и квантова физика. Принцип на енантиодромията.

    В класическата интерпретация на квантовата физика, дадена система съществува едновременно във всички възможни квантови състояния, докато някой външен наблюдател не отключи "колапс" на "вектора на състоянието" и така да редуцира неопределеността. А какво значи да редуцираш неопределеността - означава да я създадеш, да я припознаеш (отключиш) и овеществиш като реално събитие.
    Може би това е анализ за Таро за оживяването. Колапс е всеки един момент, в който съзнанието не съумява да преодолее границите си и ... наистина колабира, т.е. разпада се на съставните си части, преди битието да се е състояло ... Особено по отношение на прогнозирането за бъдещи събития и най-вече защо те са упоменати в настоящето, съответно в миналото. Някак всичко се знае, но и не се знае, космическият вятър винаги може да отвее устоите и да ни върне на кота нула, когато животът отново ще е една tabula rasa , а ние прохождащи деца ... В този ред на мисли, източните религии за карма и самсара са просто етно-културна унаследеност и традиция, но не и метод.
    Системите са енантиодромични и най-вече непредсказуеми. Така казва съвременната наука. Такъв е животът ни - подчинен на сляпата съдба. Но дали. И защо пък сляпа? Това е заимствано от древните гърци като понятие, който е чел Софокъл знае

    И в същото това време, те са до болка предсказуеми, както са и хората. Изгубено куче, болен роднина, нещастна любов - всичко е видимо, всичко е драснато, всичко е ясно. Всичко е предсказуемо. И къде е тогава хаосът от неясноти, няма такъв. Излиза, че квантовата физика обслужва огромния стремеж на човека да бъде значим в малките неща, а за големите да се надява на Господ.
    Но, и в двата случая бърка, и тук се намесва Таро. Не казвам, че Таро е пределът на познанието и на световете, но той е един от мостовете, по които, ако вървим, имаме шанса да запазим човечността си, в нейния изначален смисъл.
    Огромна тема. За много задълбочен анализ.
    jọwọ gbogbo àwọn tí ó fẹràn oorun, lọ si ipamo ki o si gbagbe mi - wo awọn ẹmi rẹ nija ilana ati ìbànújẹ, kọrin ìbànújẹ songs nipa awọn owurọ ti aye - emi o si lọ, emi o si tẹle Papa Legba ...
  • Верно е, че Хайзенберг е квантов физик и неговата теория на неопределеността дефинира тоталната непредсказуемост на събитията. Дефинира, че компонентите, колкото и точно да се измерват в две двойки физически величини - место­положението спрямо моментът, толкова по-неопределена ста­ва другата двойка - енергията спрямо времето и обратно.

    Квантовата памет може би е всичко, от което се нуждаят учените, за да преодолеят границите на Хайзенберговия принцип на неопределеността. Според група от изследователи, заплитането на частица с квантова памет и измерването на една от характеристиките и, например позицията, би трябвало мигновенно да превключи паметта на кванта в съответстващото му състояние и впоследствие също да може да се измери. Това би позволило да се постигне нещо, което законите на физиката досега забраняваха, а именно - да се разбере състоянието на определена двойка от променливи в едно и също време - при това с безпрецедентно "количество" определеност.
    Звучи сложно - ок, но всъщност, всичко е просто: причинно-следствените връзки са добро оправдание, когато случващото се събитие е адекватно на породила го причина или на представата за нея, но когато това не се случва? Когато уж логиката на случващото се по никакъв начин не е било предопредлено от конституцията на породилата го причина? Как могат да е се изчислят онези събития, които ние не умеем да приемем по логически път, отричайки им правото на ядро на пораждане в миналото, само защото те не съвпадат с нашата унаследена или научена представа за битието.

    Та, в този смисъл и идеята за кармата става излишна: колелото на самсара е онзи интелектуален праг, о който се сблъсква човешкият интелект, примирявайки се или не с "установения" закон - установен от кого, никой не знае. Лесно се казва - Господ е и архитект, и демиург, и всичко - отговорността от случайността е снета. Но, както се казва - ние все още сме изненадани и се изненадваме от проявите на този Господ-шегобиец. На това явление, някои умни хора дават научно обяснение и търсят природата на тези "съдбовни изкривявания".

    Какво гласи законът на Хайзенберг:
    Дори да се измери една от променливите на наблюдавана частица, други нейни променливи, например момента, не могат да се измерват по същото време със същата точност, затова се смята, че измерванията (или наблюдението на позицията и момента на частицата) се правят с известна неопределеност.
    Още Айнщайн въвежда понятието "призрачно взаимодействие от разстояние", с което обяснява връзката между два фотона, дори да са на голямо разстояние един от друг (т.нар. "заплетени частици"). Когато две частици са заплетени, при откриването дори на единична променлива на една от тях настъпва т.нар. колапс на вълновата функция на двете частици, при който техните променливи получават крайни стойности.

    Т.е. извинете ме за този дълъг и предълъг квантов абзац, но той беше важен: принципът на неопредлеността е и принцип на несигурността.
    Принципът на Хайзенберг за неопределеноста поставя една реална бариера пред човешките знания, като не ни разрешава да опознаваме материята от една точка нататък. Просто веществото става невидимо и непознаваемо. В следващия момент обаче същата тази материя, която е "саморегулираща се" без да има съзнание и абстрактна мисъл е минала през този етап. Тя е била под точката на Хайзенберг и се е измъкнала от там, за да създаде съзнанието и човека ...

    Т.е. стигаме до проблема за универсалния парадокс на познанието - "Възможно ли е природата да бъде толкова абсурдна, колкото изглежда от тези атомни експерименти" - този въпрос си задава самият учен Вернер Хайзенберг.
    Много интересна тема според мен, която по уникален начин повтаря и моите наблюдения с картите Таро, с прогнозиране на бъдещи събития и най-вече защо те са упоменати в настоящето, съответно в миналото. Някак всичко се знае, но и не се знае, космическият вятър винаги може да отвее устоите и да ни върне на кота нула, когато животът отново ще е една tabula rasa, а ние прохождащи деца ... В този ред на мисли, източните религии за карма, дхарма и самсара са просто културна унаследеност и традиция, но не и система.
    Системите са енантиодромични и революционни; а най-вече непредсказуеми.
    jọwọ gbogbo àwọn tí ó fẹràn oorun, lọ si ipamo ki o si gbagbe mi - wo awọn ẹmi rẹ nija ilana ati ìbànújẹ, kọrin ìbànújẹ songs nipa awọn owurọ ti aye - emi o si lọ, emi o si tẹle Papa Legba ...