Затворът, Zombi /Обесеният/

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Затворът, Zombi /Обесеният/

      Обесеният винаги е личен избор, от който няма мърдане, освен да очакваш външни събития да те събудят за презаспалата ти душа. Да дочакаш енантиодоромията, която като една мощна Кула да те срази и да те хвърли в пропастта, та дано се събудиш и заживееш.

      Луташ се точно като едно Зомби между живота и смъртта в търсене на отговори, каквито няма никъде - а никой не може да ти отговори, а освен, че не може и не иска, сам зает със собствените си лутания в собствения си Затвор, не знаеш ден ли или нощ ...

      Обесеният вианги е личен избор, ала следствие от тотално погрешни модели на поведение в детството - винаги отнякъде наднича насилие в семейството; детото, което е станало старец преждевременно, не е могло да понесе своята изгряваща младост и се е принудило да вижда в огледалото единствено бръчките. И ужаса. Дори впоселдствие, да е видяло добротата, тя за него, вианги ще е мащеха.

      Анализирайки тази карта сама по себе си, осъзнавам каква дълбока парадигма има у нея - парадигма на отчаянието, привидно егоизъм, зад който е притихнал страха от обичане на себе си. Неслучайно, светът е преобърнат, той вече не е същият и няма как да бъде - Небето е Земя, а Земята - Небе. Няма как да разбереш дали имаш крака вместо глава и обратно, дали там, където стъпваш, е твърда почва, или отново старите хлъзгави модели - унищожителен дисбаланс между искано и реално, между пожелавано и действително.

      Няма по-голям затовор от този на невярващия човек. За него всички Богове са изживели живота си, не са му оставили дори и надеждата, че биха били съществували, дори и да си ги измисли. Изгубен в превода, Обесеният, винаги разчита на други карти, че да събудят душата му и така да разбере, че не е мъртъв ...

      Т.е. да започва да си спомня Света отпреди да се прицелят в сърцето му.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.