ОБЕСЕНИЯТ, Затворът, Zombi

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • ОБЕСЕНИЯТ, Затворът, Zombi

      Обесеният винаги е личен избор, от който няма мърдане, освен да очакваш външни събития да те събудят за презаспалата ти душа. Да дочакаш енантиодоромията, която като една мощна Кула да те срази и да те хвърли в пропастта, та дано се събудиш и заживееш.

      Луташ се точно като едно Зомби между живота и смъртта в търсене на отговори, каквито няма никъде - а никой не може да ти отговори, а освен, че не може и не иска, сам зает със собствените си лутания в собствения си Затвор, не знаеш ден ли или нощ ...

      Обесеният вианги е личен избор, ала следствие от тотално погрешни модели на поведение в детството - винаги отнякъде наднича насилие в семейството; детото, което е станало старец преждевременно, не е могло да понесе своята изгряваща младост и се е принудило да вижда в огледалото единствено бръчките. И ужаса. Дори впоселдствие, да е видяло добротата, тя за него, вианги ще е мащеха.

      Анализирайки тази карта сама по себе си, осъзнавам каква дълбока парадигма има у нея - парадигма на отчаянието, привидно егоизъм, зад който е притихнал страха от обичане на себе си. Неслучайно, светът е преобърнат, той вече не е същият и няма как да бъде - Небето е Земя, а Земята - Небе. Няма как да разбереш дали имаш крака вместо глава и обратно, дали там, където стъпваш, е твърда почва, или отново старите хлъзгави модели - унищожителен дисбаланс между искано и реално, между пожелавано и действително.

      Няма по-голям затовор от този на невярващия човек. За него всички Богове са изживели живота си, не са му оставили дори и надеждата, че биха били съществували, дори и да си ги измисли. Изгубен в превода, Обесеният, винаги разчита на други карти, че да събудят душата му и така да разбере, че не е мъртъв ...

      Т.е. да започва да си спомня Света отпреди да се прицелят в сърцето му.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • "Обесеният" като образ винаги ли е провесен с главата надолу?

      Защото, ако е така, то това е доста вдъхновяващо положение. Ще се опитам да се аргументирам.
      Ако си "провесен" то "над теб" има нещо, с което гравитацията неминуемо ще те "сблъска". Принципно би трябвало да са убежденията.
      Ако е земя, ще си удариш главата в "твърдото".
      Ако е вода, ще се удавиш.
      Ако е огън, ще се изгориш.
      Ако е въздух, ще пропаднеш, изгубвайки се в неопределеното.

      И тук идва момента на вдъхновението.

      Mona wrote:

      ... в търсене на отговори, каквито няма никъде - а никой не може да ти отговори, а освен, че не може и не иска, сам зает със собствените си лутания ...
      Докато стоиш "провесен" и търсиш отговори, кавито от друг няма да получиш, т.е. цел сред хаоса от безкрайни възможности, то отговорът си е наличен в самата ситуация, защото гравитационната посока на движението е ясна, което само по себе си се явява цел.
      Докато се чудиш накъде, отговорът си е наличен под носа ти, :) .
      От перспективата на погледа излиза, че естествената посока на движение "нагоре", неминуемо е "надолу".
      Това пък трансформирано би звучало, че за да се развиваш "нагоре" /да откриеш смисъл/ трябва да се пуснеш "надолу" /да опознаеш страховете си от удряне, удавяне, изгаряне и изгубване/

      п.п. А пък дори и да не откриеш смисъл или както го описва Пеньо Пенев - утеха, то неминуемо константното в цялото преживяване е удоволствието от търсенето.
    • kiril wrote:

      "Обесеният" като образ винаги ли е провесен с главата надолу?

      Защото, ако е така, то това е доста вдъхновяващо положение. Ще се опитам да се аргументирам.
      Ако си "провесен" то "над теб" има нещо, с което гравитацията неминуемо ще те "сблъска". Принципно би трябвало да са убежденията.
      Ако е земя, ще си удариш главата в "твърдото".
      Ако е вода, ще се удавиш.
      Ако е огън, ще се изгориш.
      Ако е въздух, ще пропаднеш, изгубвайки се в неопределеното.

      И тук идва момента на вдъхновението.

      Mona wrote:

      ... в търсене на отговори, каквито няма никъде - а никой не може да ти отговори, а освен, че не може и не иска, сам зает със собствените си лутания ...
      Докато стоиш "провесен" и търсиш отговори, кавито от друг няма да получиш, т.е. цел сред хаоса от безкрайни възможности, то отговорът си е наличен в самата ситуация, защото гравитационната посока на движението е ясна, което само по себе си се явява цел.Докато се чудиш накъде, отговорът си е наличен под носа ти, :) .
      От перспективата на погледа излиза, че естествената посока на движение "нагоре", неминуемо е "надолу".
      Това пък трансформирано би звучало, че за да се развиваш "нагоре" /да откриеш смисъл/ трябва да се пуснеш "надолу" /да опознаеш страховете си от удряне, удавяне, изгаряне и изгубване/

      п.п. А пък дори и да не откриеш смисъл или както го описва Пеньо Пенев - утеха, то неминуемо константното в цялото преживяване е удоволствието от търсенето.
      Виждам, че си ползвал и 4-те елемента, но имаме проблем с Обесеният - неговата природа познава само въздуха.

      Той винаги летливо иска да се оттласне от Земята, тя не му е присъща, той се погнусява от нея, обръща се с краката нагоре, а с главата надолу - когато Земята може да стане Небе. Само в тази поза на тотално Отчаяние, светът променя парадигмите си и става ново битие.

      Нов дом за душата, нов път за извървяване, black hole, след която нищо не е същото.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Доколкото разбирам съм смесил представите неправилно?
      Към образът на Обесеният съм "пришил" смисъла на puer aeternus-a /puella aeterna-та/, които в бягството си от "изискващата" анима, съответно "дефиниращият" анимус, стигат до "обръщането" на реалното и заместването му с желаното. Обаче, последствие коментираните асоциации на елементите с типа на убежденията не касаят самия образ Обесения, защото това вече произтича от комбиниране с някакви други образи,мисловни модели?
    • Понякога чета форуми и на религиозна тематика, и ми попадат цитати от Библията:

      Галатяни 3:13
      „Проклет всеки, който виси на дърво“

      в друг превод:
      „Проклет е всеки, обесен на дърво“ /пак същия източник/


      Както повечето неща от Библията, и от езотериката, това може да се приеме по няколко начина.
      Буквалното значение е... буквалното. В римски времена да те разпънат на кръст се е считало "проклета" смърт, една от най-лошите и най-мъчителните смърти.

      От друга страна обаче - "проклетия" е да висиш на дървото. Повечето от нас имаме опит с Обесения и това не е приятна за изживяване карта, въпреки че носи своите уроци (като всяка една карта).
      Ще продължим с препратката към Христос (който, според доктрината, изкупва грешките на цялото човечество с тази своя проклета смърт), с един отворен въпрос: не е ли Обесеният Аз-ът, който изкупва своите грехове/грешки, може би пред самия себе си? Висенето му, това мъчително състояние, е именно последствие от грешките, които преди е допуснал.

      Разбира се, символът не е еднозначен, но си струва да си помислим и над тази перспектива.
      DIGNITY ALWAYS WIN.