Юнг - статии, интервюта, размисли

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Първо бих искал да се извиня, защото като прегледах предния ми пост се усетих колко арогантно съм подходил!
      Страхът да си призная, че не знам, явно изби в компенсираща арогантност и фамилиарност.

      Доколкото разбирам посланието ти, проекцията обхваща дори и това, което в ума ми на база опит "си рисувам" като същинските причини за проявеното поведение на другия човек?
    • Малко съм объркан в превода от "a person"!
      За разбирането на Персоната ли става въпрос или за разбирането на друг човек?

      Но и в двата варианта комуникацията се отдалечава от въпроса, който си задавам без да стигна до отговор:
      Ако проекциите са формирали цялото ми светоусещане, то следва и самият ми въпрос.
      Ако приема, че проявлението на другите хора в моята интерпретация на света е продукт единствено на моите проекции, то какво са другите хора, щом не са архетипния им геном?
    • За да се изправи човек срещу сянката си е нужно да му покажеш неговата собствена светлина. Веднъж щом някой е опитал по няколко пъти какво е да стоиш и да съдиш между противоположностите, той разбира какво е аз-а. Всеки, който възприема едновременно сянката и светлината си, вижда себе си от две страни и така постига средата.”
      "Good and Evil in Analytical Psychology" (1959). In CW 10. Civilization in Transition. P.872

      От тази гледна точка, също и от определението за инат, бих искал да попитам, вероятно безмислено упорствайки:
      Какво е аз-ът според теб?
      Защото доста се заинтригувах от разделянето, което правиш -

      Mona написа:

      Ти можеш да спориш с техния арехтипен геном, но не и с тях самите

      А това е въпрос, който доста често си задавам и независимо, че си отговарям, все още си търся чекинг с реалността, към който с удоволствие и уважение бих добавил и твоето мнение.

      Дори, ако трябва да съм по-конкретен, бих формулирал въпроса си така:
      Аз-ът, според теб, субстанционален ли е /евентуално - атман/ или е безсубстанционален /евентуално - шунята/? Солидност или безформие?



      п.п. Въпросът ми се контрира много лесно с поредно "насочване" към дуалностите на избора, даже и с лек цитат на Юнг в стил "всяка истина, произтекла от психично съдържание, е полуистина. Както и предходното твърдение", но пък да разбера позицията ти по въпроса, въпреки несъзнаването на произхода му, си е трудноконтролирано желание.
    • Тъй като леко се загуби нишката от предния цитат на Юнг относно полярната връзка между сексуалността и духовността, като продължение бих цитирал:

      Мъжествеността на жената и женствеността на мъжа са минимални и е жалко, че пълната стойност на техните личности трябва да бъде замърсявана от нещо с толкова малка стойност. От друга страна, сянката принадлежи на целостността на личността, силният мъж би трябвало някъде да е слаб, умният мъж трябва да е глупав някъде, в противен случай е твърде хубаво, за да е истина и отива към поза и блъф. Не е ли стара истина, че жената обича слабостта на силният мъж повече от неговата сила, и глупостта на умният мъж повече от неговата мъдрост?
      Die Anima als Schicksalsproblem des Mannes (1963) Foreward by C.G. Jung. In CW 18 261
    • kiril написа:

      Тъй като леко се загуби нишката от предния цитат на Юнг относно полярната връзка между сексуалността и духовността, като продължение бих цитирал:

      Мъжествеността на жената и женствеността на мъжа са минимални и е жалко, че пълната стойност на техните личности трябва да бъде замърсявана от нещо с толкова малка стойност. От друга страна, сянката принадлежи на целостността на личността, силният мъж би трябвало някъде да е слаб, умният мъж трябва да е глупав някъде, в противен случай е твърде хубаво, за да е истина и отива към поза и блъф. Не е ли стара истина, че жената обича слабостта на силният мъж повече от неговата сила, и глупостта на умният мъж повече от неговата мъдрост?
      Die Anima als Schicksalsproblem des Mannes (1963) Foreward by C.G. Jung. In CW 18 261
      Как виждаш това в реалните човешки отношения?
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Като неприлагано на практика.

      Не за друго, а поради прекаленото следване на културните шаблони като израз на липсата на желание за творчески подход при формирането и подържането на комуникацията.
      В крайна сметка качеството на взаимоотношенията е продукт на взаимното допринасяне на комуникиращите. Съответно и отговорност.
      По мои, субективни наблюдения хармонията е недостижима при липса на уважение. Уважението е функция на задоволените нужди.
      От спецификата на нуждите пък идват проблемите, защото има осъзнати такива, и неосъзнати. Стана малко тетралектично

      А ако разглеждам конкретно взаимоотношенията мъж- жена /които напоследък май не са "модерни"/ в общия случай мъжът има нужда от идеална жена /съобразно идеалът, който е закрепил в съзнанието си/, съответно и жената има нужда от идеален мъж.
      А взаимоотношенията почти винаги стават заложници на борбата между проектирането на желаните образи и реалните хора насреща.
      Съответно често се стига до подобна борба за надмощие, без да се има предвид, че реално всеки си има специфични възможности за допринасяне и свое поле, очертаващо границите на индивидуалността му, която е домът на неговия Аз.

      Ако трябва да обобщя, това което виждам, е че рядко се срещат хора, дорасли да подържат взаимоотношения базирани на взаимно уважение, а не просто на база надмощие. В т.ч. и аз, ако трябва да съм честен.

      Мнението бе променено 2 пъти, последно от kiril ().

    • А по темата имам друг въпрос:
      Животът страст ли е или само живеенето?


      А за страстите - едно описание, което ми се роди в тимбата, като изненадващ резултат и забравена страст, скоро след като се регистрирах във форума

      kiril написа:

      Отместих погледа си от Незнанието
      Окрилен от свойта свобода
      Завих се със кожуха ми на Знанието
      Забих се в собствената суета.
      Залюбих спомени отминали
      Потънах в топлата Земя,
      А тя зовеше ме във ритъма
      На изчезващата светлина.
      Запалих огъня на страстите
      И от прахта се възродих
      Почувствах нуждата от дните ми
      В които сам си се открих.

      Мнението бе променено 1 път, последно от kiril ().