Юнг - статии, интервюта, размисли

Първо бих искал да се извиня, защото като прегледах предния ми пост се усетих колко арогантно съм подходил!
Страхът да си призная, че не знам, явно изби в компенсираща арогантност и фамилиарност.

Доколкото разбирам посланието ти, проекцията обхваща дори и това, което в ума ми на база опит "си рисувам" като същинските причини за проявеното поведение на другия човек?

Малко съм объркан в превода от "a person"!
За разбирането на Персоната ли става въпрос или за разбирането на друг човек?

Но и в двата варианта комуникацията се отдалечава от въпроса, който си задавам без да стигна до отговор:
Ако проекциите са формирали цялото ми светоусещане, то следва и самият ми въпрос.
Ако приема, че проявлението на другите хора в моята интерпретация на света е продукт единствено на моите проекции, то какво са другите хора, щом не са архетипния им геном?

„За да се изправи човек срещу сянката си е нужно да му покажеш неговата собствена светлина. Веднъж щом някой е опитал по няколко пъти какво е да стоиш и да съдиш между противоположностите, той разбира какво е аз-а. Всеки, който възприема едновременно сянката и светлината си, вижда себе си от две страни и така постига средата.”
"Good and Evil in Analytical Psychology" (1959). In CW 10. Civilization in Transition. P.872

От тази гледна точка, също и от определението за инат, бих искал да попитам, вероятно безмислено упорствайки:
Какво е аз-ът според теб?
Защото доста се заинтригувах от разделянето, което правиш -

А това е въпрос, който доста често си задавам и независимо, че си отговарям, все още си търся чекинг с реалността, към който с удоволствие и уважение бих добавил и твоето мнение.

Дори, ако трябва да съм по-конкретен, бих формулирал въпроса си така:
Аз-ът, според теб, субстанционален ли е /евентуално - атман/ или е безсубстанционален /евентуално - шунята/? Солидност или безформие?



п.п. Въпросът ми се контрира много лесно с поредно "насочване" към дуалностите на избора, даже и с лек цитат на Юнг в стил "всяка истина, произтекла от психично съдържание, е полуистина. Както и предходното твърдение", но пък да разбера позицията ти по въпроса, въпреки несъзнаването на произхода му, си е трудноконтролирано желание.

Тъй като леко се загуби нишката от предния цитат на Юнг относно полярната връзка между сексуалността и духовността, като продължение бих цитирал:

„Мъжествеността на жената и женствеността на мъжа са минимални и е жалко, че пълната стойност на техните личности трябва да бъде замърсявана от нещо с толкова малка стойност. От друга страна, сянката принадлежи на целостността на личността, силният мъж би трябвало някъде да е слаб, умният мъж трябва да е глупав някъде, в противен случай е твърде хубаво, за да е истина и отива към поза и блъф. Не е ли стара истина, че жената обича слабостта на силният мъж повече от неговата сила, и глупостта на умният мъж повече от неговата мъдрост?”
Die Anima als Schicksalsproblem des Mannes (1963) Foreward by C.G. Jung. In CW 18 261

Като неприлагано на практика.

Не за друго, а поради прекаленото следване на културните шаблони като израз на липсата на желание за творчески подход при формирането и подържането на комуникацията.
В крайна сметка качеството на взаимоотношенията е продукт на взаимното допринасяне на комуникиращите. Съответно и отговорност.
По мои, субективни наблюдения хармонията е недостижима при липса на уважение. Уважението е функция на задоволените нужди.
От спецификата на нуждите пък идват проблемите, защото има осъзнати такива, и неосъзнати. Стана малко тетралектично

А ако разглеждам конкретно взаимоотношенията мъж- жена /които напоследък май не са "модерни"/ в общия случай мъжът има нужда от идеална жена /съобразно идеалът, който е закрепил в съзнанието си/, съответно и жената има нужда от идеален мъж.
А взаимоотношенията почти винаги стават заложници на борбата между проектирането на желаните образи и реалните хора насреща.
Съответно често се стига до подобна борба за надмощие, без да се има предвид, че реално всеки си има специфични възможности за допринасяне и свое поле, очертаващо границите на индивидуалността му, която е домът на неговия Аз.

Ако трябва да обобщя, това което виждам, е че рядко се срещат хора, дорасли да подържат взаимоотношения базирани на взаимно уважение, а не просто на база надмощие. В т.ч. и аз, ако трябва да съм честен.

А по темата имам друг въпрос:
Животът страст ли е или само живеенето?


А за страстите - едно описание, което ми се роди в тимбата, като изненадващ резултат и забравена страст, скоро след като се регистрирах във форума