Зоната на вълците

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • Вкъщи съм - но ме няма.
      У дома съм - теб те няма.

      Прегърни ме - завивката била за двама.
      Усмири ме - косата ми лети в забрава.

      Прибирам се - а теб те няма.
      Тихо - аз обичам те. Без драма.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.

      The post was edited 1 time, last by wolf ().

    • искам всеки ден да гледам Копитото на фон без облаци.
      всеки ден да пека краката си изпънати на припек, протегнати към Него.
      искам всеки миг да съм щастлива, както точно днес.

      позволи ми, Боже.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Откровение в стил дневник.

      Да се научиш да вървиш без да паднеш - не става.
      Милион рани и още толкова болки след това.

      Точно на този път не ти искам да се провалям. Не защото няма да има друг опит.
      А защото искам да мога да скоча без дори да се замислям.

      Да не претеглям везните.
      Да бъда смела.

      Искам да бъда смела, не защото искам да се докажа. Не заради друг.
      Искам да съм смела, защото съм. Заради мен.

      Обещавам да бъда.
      Ще бъда.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • по пътя на Глупака паднаха.
      още падат. и ще падат.
      вървя го сляпо, стискам зъби.
      хапя се до кръв и продължавам.

      оказа се че бездна няма,
      дори да паднем, висим
      надолу
      с
      главата.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Благодаря ти, curi0us!

      Сънувах преди време един сън, където вървях, под мен бездна. Буквално лазех и се притеснявах как ще падна.
      До мен беше близък човек, който падна. А когато падна просто "висеше" в безкрая.

      Та в този ред на мисли... страхът ни винаги е неоснователен, мислим прекалено много "ами ако" и пропускаме да изживеем и малкото, което ни е отредено.

      Бягаме от това, с което съдбата ни среща, а после се чудим защо не можем да продължим напред, защо няма прогрес...
      Затворници сме на собствения си мозък. А светът е наш дом, където и да сме.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • от любов се затъпява.
      заблуждаваме се,
      в истинската вярност.

      от любов боли главата.
      а махмурлукът е
      алтернативната замяна.

      любов и отрицания,
      досадни повторения,
      ще се измитам вече.

      любов от скука.
      най-страшната присъда на човека.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Отидох на психотерапевт,
      ужасена до смърт, от тебе и мене.

      Пита ме: как си, как е живота,
      баба ти, майка ти как ти вредят?

      Отговорих му просто и ясно:
      добре съм, добре, но без тебе...

      ще ми е най-добре,
      не съм ужасена вече.

      Както би казал Дъглас Адамс:
      "Сбогом и благодаря за рибите"

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • На баща ми

      Татко, хвани ме отново.
      Спаси ме в ръцете си пак,
      както когато дете съм била.

      Помня дъждовния ден,
      прозорците, които не чистехте,
      помня и теб сгушен на две.

      Татко, прегърни ме в закрила.
      голяма съм вече и зная, аз зная...
      зная, че искам мече и завивка.

      Искам отново да бъде май, юни,
      юли или може би дори февруари,
      но пак да ме скриеш, изтриеш.

      Искам пак да гледам прозореца,
      и дивия кестен, който ми каза, че
      бил е вълшебен, макар да излъга.

      Искам да бъда нормална, ти също,
      искам някак да спра да мечтая,
      искам да беше до мен, но тебе те няма.

      Защото съм вече много, много голяма.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.