Имам само няколко бръчки, защото съм гледала Слънцето втренчено.

After a glass of wine, she began to sparkle. Her earrings sparkled as she turned her head.
Искря.
Живея.

Кой е моят метод на патетично присъствие?
- да се самоунищожавам

задочен спор с Хосе Ортега и Гасет спрямо Фантазиращото животно

Причината за всичко, което ни се случва има само едно име.
Нашето.

Сърце назаем имам, само това предлагам
на Пазара
когато търговците прибират стоката,
за да не се разваля,

и последния се провиква - готови ли сте, да си ходим вкъщи?

защото утре нищо няма да е същото, точно в
10,30 часа
ше бъдем други и различни,
ще бъдем по-отдалечени,
настръхнали от ужас, недокосващи се
се

отдалечени
с присвити очи, с кръв в ушите,
с ужас в сърцето,
не помня, кога бях

малка снежна топка, топяща се
под лъчите на
Слънцето

Ивета кънти в ушите ми,
Ивета,
събуди ли се?

Ще те чакам пред Двореца,
не закъснявай

Нося ти градински домати,
от майка ти, звънях ти,

а аз тръгнах на път с братята си, до следващата неделя,
когато
светът
вече ще е друг,
а ти безразлична
като Утрото

Идвам.
Отново съм тук.
звезда от Изтока изгрявам


на Запад залязвам,
поглеждам
Изтокът е мъртъв

Обичам те, Дара.
Моя пухкава госпожица, мое малко тяло черно, сгушено в душата ми.

Обичам те, както не съм обичала никого.
обичам те повече от майка си и от баща си.

Ти си моето аз в животинския свят, ти си моят крясък. Ти си твоят затвор в моя свят.
Обичам те, когато се протягаш, когато изчезваш, когто се връщаш и когато ме гледаш.

Когато не умееш да говориш, а просто ми казваш: погали ме, докосни ме, целуни ме, отиди си.
Ела.

Не обичам никого
Обичането е за вярващите
Не мразя никоого
Омразата е за безверниците

Елате и ме върнете.

У мене няма капка срам да бъда наречена предател
Има срам да съм наречена Обесник

Не вярвам на никого.
Обичам всеки - ала както се обича мъртвец.

Никой няма да дойде на прага, ала и никого няма да изпратя.

Сега сме малки снежни топки,
които се търкаляме по праговете на Слънцето.

2185 година, 35 май

Днес имах час за кардиолог, отлагам го от две седмици. Но какво?
Отидох там и ме нямаше в списъка с пациенти. Оказа се, че часът ми е дублиран. Качих се горе.
Около мен само старчоци.

Отидох до тоалетната и щях да се изповръщам, или някой се беше изповръщал, или напикал. Отказах се.
А времето мина. и Усмивката ми стана крива.

Чакам пред друг кабинет.
В НОВАТА година е вече настоящето време.

Не остана нищо за продан.

Точно в мига, когато умрях - видях - огромен океaн пред мен, Косатки в търсене на храна.

Беше страшно - вървях по пясъка метри и метри навътре между часовете на приливите
Прютих се в изставена колиба
Имаше изкорубен стар диван - седнах и загледах ужаса на идващия окен

Беше октомври
Океанът идваше към мен

А отговор нямаше, залезът прииждаше - червено и златно, мораво.
Пурпурно.
Океанът взе всичко за вземане, не остави нищо за живеене.


Не можах да продължа, върнах се.
Останах да чакам новия прилив.

Точно 1000 км ме деляха от живота ми.
Отвъд.
Бях отсам Нищото - там, където умират китовете.

Сега ти казвам да се родиш.
Роди се.

Сънувах, че минавам през овошки.
Цъфнало,
беше вече, беше време.
В бели, нежни светове - по средата на нищото, растеше дърво, няма по-голямо щастие от това.
Да знаеш, че живот се ражда и че ти го виждаш.

Добре дошло, овощно дърво, ябълково, добре дошъл ябълков цвят.
Здравей, красота!

Идвам.
Отново съм тук.
звезда от Изтока изгрявам


на Запад залязвам,
поглеждам
Изтокът е мъртъв