"Абстракцията" - една кураторска изложба, която се откри на 21.09.2017 в Арт галерия "Кирил Кръстев", гр.Ямбол

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • "Абстракцията" - една кураторска изложба, която се откри на 21.09.2017 в Арт галерия "Кирил Кръстев", гр.Ямбол

      • КОНЦЕПЦИЯ
      Защо „Абстракция“ днес ? Отговорът е очевиден, защото абстракцията е дълбоко вградена в цялото модерно и съвременно изкуство и функционира като фундамент.

      Безспорно са се случили много натрупвания в международните културни масиви на изкуството от времето 1910 г., когато за първи път Василий Кандински рисува първата в света абстрактна картина и поставя отвлечените и трудно смилаеми концепции за музиката в цвета, за изпразването от разказвателно съдържание и повествование, базирано на реалистични изображения и търсене на синтеза в изкуството, минимизиране на пространството, което ще стане характерно изобщо за модерното изкуство и авангарда.

      Безпрецедентни са постиженията в новите смислови измерения на изкуството, които са концептуализирани от представителите на руския авангард и които ще намерят почва в идейната платформа за изкуство в арт обществото на Баухаус, основано от Валтер Групиус през 1919 г. Авангардни художници като Пол Клее, Василий Кандински, Лазло Мохоли – Наги укрепват новата философия за изкуството като духовна и мисловна дейност, която унифицира индивидуално, субективно, идейно пространство в света както за самите художници, така и за онези, които разчитат културните кодове в техните произведения и умеят да общуват с артефакти на изкуството.

      Културната следа на абстракцията като нова революционна форма на изкуство минава през Европа през 30-те години на XX – ти век като ескалира в търсене на утопичната хармония в геометрията на култовата „Композиция No II” на Пийт Мондриан, която и до днес се репродуцира във всякакви комерсиални предмети на рекламната индустрия и дизайна.

      През 50-те години на XX – ти век абстракцията намира сцена и започва да функционира под нова стилистична форма като т.н. „абстрактен експресионизъм“ в Щатите в лицето на Джаксън Полак, Уилям Де Кунинг, Франц Клайн и много други. Като опозиция на т.н. „живопис на действието“ от англ. „action painting” на абстрактните експресионисти се оформя новото стилистично направление на „цветните полета“ или поставянето на концепцията за цвета като визуална тема в абстрактната живопис. Кенет Ноланд, Барнет Нюман и Марк Ротко боравят именно с цвета като основно композиционно средство и предизвикват появата и на още по-радикалните Ив Клайн, Луцио Фонтана и редица други.

      Това е културно-историческата рамка накратко, в която работят съвременните художници днес реферирайки, съотнасяйки, персонализирайки темата за абстракцията.
      Не бих искала да правя изкуствоведски анализ на работата на своите колеги: Цветан Казанджиев, Диана Йорданова, Павлина Сърбова, Боряна Чапърова, Кольо Костов или на мен самата, ще оставя това на запалената по визуалните изкуства публика, медиите и интелигенцията . Само ще споделя личните си впечатления от тях като колеги и приятели, че съм изключително впечатлена от високия им професионализъм, отговорност и свобода в творческата им работа и че появата на този кураторски проект е вдъхновен от самите тях.
      ART IS THE HIGHEST FORM OF THINKING.

      Мнението бе променено 2 пъти, последно от Ina ().