Важна тема Чат 3

Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

  • Хора,кофти ми е. Какво става с българските жени?! Всеки ден се возя в градския транспорт по няколко пъти поне и всеки път като се огледам ,се задушавам. Занемарени,измъчени,болнави жени,облечени безвкусно и евтино,но това не е най-неприятното. Това,което ме потиска са безизразните очи,без никакъв пламък,повяхналата кожа и лицето,върху което прозира някакво неназовано нещастие,тегоба,мъка и посредственост. Вече е чисто изключение да видя жена,която изглежда щастлива,дори и да не се усмихва,поддържана и здрава.

    Защо? Защо българските жени са толкова изхабени и нещастни?

    В чужбина не липсват и такива случаи,но е някак си друго. В очите на жените се чете нещо по-различно. Наясно съм,че съществуват достатъчно изключения,но все ден ми прави впечатление. Направо ми е идвало да хвана някоя за раменете и да я разрърся едно хубаво. Няма ли кой да им каже,че животът е един и всеки ден трябва да живеем с желание... И аз съм един идеалист...ама пак. :D

    Гадно ми е.
  • Moon, искам да те развеселя малко.
    Изображения
    • vena.jpg

      89.24 kB, 960×767, прегледано 21 пъти
    Не можете да живеете цял ден по сутрешната си програма. К.Г.Юнг
    La vie en rose
  • Moon, мислила съм си го 1000 пъти. Особено зле боядисаните, сухи коси. Бръчките. Грима...
    Да, крещи на нещастие.
    Само че около тях появи ли се истински красиво момиче, го нападат като гарги.

    Общо взето това им е самоуважението.

    Грима, "красотатата", псевдо-самочувствието, а че ги ебат в гъза всяка вечер, и буквално, и преносно, някак се пренебрегва.
    DIGNITY ALWAYS WIN.
  • Това с небоядисаните коси и мен много ме дразни. 3-4 лева има бои, сам можеш да се намацаш, не е голяма философия, т.е. не е до немотия, дето все се оплакват.
    Не можете да живеете цял ден по сутрешната си програма. К.Г.Юнг
    La vie en rose
  • Момичета, иска ми се да споделя нещо. Бях луднала на тема "езотерика" - буквално купувах всичко, което ми се изпречи пред погледа. А като почнах работа в книжарницата, положението съвсем излезе от контрол. Търсех, търсех - навсякъде едно и също, недоизказано, половинчато или захаросано. Уморих се да търся, да живея в някакви предположения, хипотетични светове..

    Днес си взех заплатата и като типичен Телец си угодих - купих си хубави сирена, скъпо вино и се почувствах добре :) . Мисълта ми е, че истината рядко ни прави свободни, камо ли щастливи. Често създава едно напрежение, апатия и липса на смисъл от живота, които после няма с какво да се запълнят. Гледам възрастните хора около мен - не се терзаят излишно, приели са и доброто и лошото, и водят доста по-спокоен живот.
  • Определено може човек да си изперка ако чете по цял ден такива работи... Имала съм дни, в които само се ровя и чета ли чета, чета. Адски напрягащо и изтощаващо е.
    Браво, че си си купила ядене, хапвай и си пийвай! Наздраве!

    Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
  • wolfy написа:

    Определено може човек да си изперка ако чете по цял ден такива работи... Имала съм дни, в които само се ровя и чета ли чета, чета. Адски напрягащо и изтощаващо е.
    Браво, че си си купила ядене, хапвай и си пийвай! Наздраве!
    То става като наркомания - сякаш в следвашата книга ще откриеш истината, ще намериш това, което търсиш. Но виждаш, че и тя е боза и се вкопчваш в другата. Болестно състояние...

    Наздраве и на теб ❤!
  • Аз съм в другата крайност :) за езотериката. Всичко ми граничи с фантазията там.

    Иначе, Калика, като Лъв, отдавна съм наясно,че удоволствията носят повече заряд.

    Я кажете, какво наистина ви ентусиазира, какво ви носи еуфория, адреналин?
    Не можете да живеете цял ден по сутрешната си програма. К.Г.Юнг
    La vie en rose
  • Armid написа:

    Аз съм в другата крайност :) за езотериката. Всичко ми граничи с фантазията там.

    Иначе, Калика, като Лъв, отдавна съм наясно,че удоволствията носят повече заряд.

    Я кажете, какво наистина ви ентусиазира, какво ви носи еуфория, адреналин?
    Имах приятел Лъв, най-страхотния мъж на света. Душата на всяка компания, мъж с голямо сърце и от сърце си отиде. Офтопик, просто някаква синхроничност, днес си мислех за него :) .

    Иначе, интелектът е най-силния стимул за мен - обичам да съм сред хора, с които ми е приятно да общувам, да имаме какво да си кажем. И да ми е уютно - хубава среда, да е топло, хубави питиета и храна.
    Обичам и да пътувам - това супер много ме зарежда. Както и да се грижа за някой - човек, животно, все тая. Такива, простички неща :) .
  • Сигурността, стабилността- това ме прави, спокойна, силна, мога да правя всичко тогава, откачени, ненормални неща, сигурността ме зарежда и с адреналин с всичко, тя ми дава ентусиазъм, тя ми дава еуфория... Стабилност и сигурност, най-зареждащите ме неща... Хахаха а знаем че никога няма сигурност и стабилност в нещо... Трудна е моята работа...
    Ах как мразя не сигурните, не стабилните неща, изкарват ме от равновесие, правят ме нервна, създават напрежение до краен предел в мен, тогава мога да избухна за най-малкото, а съм толкова търпелива иначе... Калика предполагам ме разбираш.... Мога да помета всичко и всеки, оооо боже, но нали съм Телец, пак издържам до непосилни граници за други хора...
    Нямам ли сигурност, съм като разярен бик...
    Сигурност, стабилност във всичко -във връзката ми с мъж -най-горещата точка, финансово също, абе имам нужда от сигурност и стабилност, нямам ли я или разклати ли се, става страшно, въпреки силата, издържливостта, хладнокръвието, все пак полудяването е просто на косъм разтояние...
  • kolevaani1 написа:

    Сигурността, стабилността- това ме прави, спокойна, силна, мога да правя всичко тогава, откачени, ненормални неща, сигурността ме зарежда и с адреналин с всичко, тя ми дава ентусиазъм, тя ми дава еуфория... Стабилност и сигурност, най-зареждащите ме неща... Хахаха а знаем че никога няма сигурност и стабилност в нещо... Трудна е моята работа...
    Ах как мразя не сигурните, не стабилните неща, изкарват ме от равновесие, правят ме нервна, създават напрежение до краен предел в мен, тогава мога да избухна за най-малкото, а съм толкова търпелива иначе... Калика предполагам ме разбираш.... Мога да помета всичко и всеки, оооо боже, но нали съм Телец, пак издържам до непосилни граници за други хора...
    Нямам ли сигурност, съм като разярен бик...
    Сигурност, стабилност във всичко -във връзката ми с мъж -най-горещата точка, финансово също, абе имам нужда от сигурност и стабилност, нямам ли я или разклати ли се, става страшно, въпреки силата, издържливостта, хладнокръвието, все пак полудяването е просто на косъм разтояние...
    Разбирам те отлично. Сигурността и на мен ми създава проблем - изградила съм някакви навици / стереотипи, които ако бъдат нарушени, направо полудявам. Елементарни неща, битовизми са в състояние да ме вбесят. Изглежда съм дребнава на моменти, това си е по Луната в Дева :) . А това вкопчване в сигурността е толкова дразнещо и същевременно не мога да го преодолея. Като ще пътувам за някъде - почвам да си приготвям багажа една седмица по-рано, всичко да е подредено, да не забравя нещо важно. Накрая винаги се оказва, че нещо съм забравила.
  • И аз бях така. Исках да контролирам всеки детайл. Обаче с 3 деца леко се озорваш да си винаги на командния пулт и винаги да успееш да ги убедиш, че нещо трябва да се случи по твоя начин.
    Знаете ли последния път как отидохме на ски? Без резервация. Виждам, че заваля сняг, обадих се на мъжа ми и викам - тръгваме. Това беше към 10 сутринта. Извадих 3 куфара и започнах да хвърлям дрехи вътре. 12,30 минахме да вземем децата от училище и газ. По пътя спукахме 2 гуми, дойде пътна помощ да ни спасява. Стигнахме там за където бяхме тръгнали в 10 вечерта. Естествено, в хотела нямаше места, в съседния също. Но все пак намерихме супер яка оферта и в 11 вече се настанихме. На всичкото отгоре бях забравила ски екипа на мъжа ми и ... така. Изкарахме си супер. Само пари да има човек, не ми дреме че нещо съм забравила. Малко по малко се освобождавам от това стягащо чувство, когато искаш всичко да контролираш.
    Не можете да живеете цял ден по сутрешната си програма. К.Г.Юнг
    La vie en rose
  • Armid написа:

    И аз бях така. Исках да контролирам всеки детайл. Обаче с 3 деца леко се озорваш да си винаги на командния пулт и винаги да успееш да ги убедиш, че нещо трябва да се случи по твоя начин.
    Знаете ли последния път как отидохме на ски? Без резервация. Виждам, че заваля сняг, обадих се на мъжа ми и викам - тръгваме. Това беше към 10 сутринта. Извадих 3 куфара и започнах да хвърлям дрехи вътре. 12,30 минахме да вземем децата от училище и газ. По пътя спукахме 2 гуми, дойде пътна помощ да ни спасява. Стигнахме там за където бяхме тръгнали в 10 вечерта. Естествено, в хотела нямаше места, в съседния също. Но все пак намерихме супер яка оферта и в 11 вече се настанихме. На всичкото отгоре бях забравила ски екипа на мъжа ми и ... така. Изкарахме си супер. Само пари да има човек, не ми дреме че нещо съм забравила. Малко по малко се освобождавам от това стягащо чувство, когато искаш всичко да контролираш.
    Като го прочетох ми стана супер готино.Непланираните моменти винаги са най-сладки!
  • Аууу така да тръгна на някъде изведнъж, ако го реша аз ок, но да ми го сервира друг няма как да стане :D ще ми обърка плановете, не може така, затова не обичам изненади изобщо.
    Ох, да нямам контрол над нещата е убийствено за мен и незнанието, малееее ще се побъркам 8| :S
  • Хахах, Ани тука всички дето сме се събрали ни убива незнанието :D Не че е смешно де...

    [IMG:https://scontent.fbud2-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/25550248_3827428144252608_4650359840803578569_n.jpg?oh=33aae92d07d2daa225ae7bacd2e89f8b&oe=5AF3CED5]

    Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.