Чат 3

Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

  • Просяк стои близо до храма и моли за милостиня. Един богат човек всеки път давал на просяка големи суми пари. И изведнъж изчезнал. Просякът се притеснява, чака. Няколко седмици по-късно просякът отново се среща с благодетеля си.
    – Къде изчезнахте? – попитал той тревожно.
    – Ходихме с жена ми на море – радостно отговаря събеседникът.
    – На море, значи …
    – Да. На море.
    – И това с моите пари!?

  • Всъщност вица за мен е тъжен. Повдига пак въпроса за социалните помощи - до колко са адекватни. Повдига въпроса за отношението към хората, които все пак успяват да изкарат приличен доход. Много злоба виждам тия дни, или пък съм станала крайно критична.
    Нима животът не е само капчица роса?
    La vie en rose

  • Никой не е казал, че вицът е смешен.
    Просто е кратка форма на идеята, че изобщо не трябва да се помага на безотговорни идиоти, които могат да ти се качат на главата и искат, ако може и кръвта ти да изпият, само и само да се отвърват от чувството си на тревожност.

  • Сигурността е по-важна от свободата. Държавата помага на икномиката. Данъците трябва да се намалят, ама здравеопазването и образованието трябва да е безплатно. Забогатява се само с връзки. Богатите са лоши.
    Социализмът е дълбоко покълнал в умовете ни. Пълен потрес!

    news.bg/society/balgarite-maso…e-im-da-ne-se-vdigat.html

  • Колкото по-малко човек си мисли, че има нерешими проблеми, толкова по-добре за него.
    Колкото повече успее да носи отговорност, толкова по-добре за него.

    Да влезеш в спирала на мисленето и на усещането, че имаш някакви велики и грандиозни проблеми, е най-голямата глупост, която човекът може да измисли.
    Адска досада.

  • Mona написа:

    Организирам среща на 8-ми декември в софия - да се видим и наживо, да се срещнем.
    Ако искате, кажете дали имате желание, за да организирам срещата.

    Ида. :)

    Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.

  • Чета си из темите и какво да видя - наскоро е станала 1 година,откакто съм се присъединила към форума. :)
    Не е истина колко много допринесе тази година в моето развитие и не само в Таро. Това,което помня е,че се регистрирах веднага,не съм се чудила и не съм следила от дистанция,просто го направих.Ако някой от четящите още не е събрал смелост,моят съвет е да прегърне възможността. Няма да съжалява! :) Наученото тук открива много нови хоризонти. Няма да мине безболезнено,но пък и целта не е това. Много грешки съм правила(и още ще правя),но усещам и виждам своя напредък. Без вас и вашите насоки,обаче едва ли щеше да е такъв.

    Искам да благодаря на всички вас за търпението,помощта,съветите и споделения опит.Те са безкрайно ценни за мен. Бъдете здрави,щастливи и винаги усмихнати,момичета <3 Благодаря от сърце!

  • Дааа... Тръгва руската кампания срещу България. Чакам пикът след Нова Година, когато поемем председателството на ЕС. Ако си спомняте имаше подобна кампания и срещу Литва и Естония преди да ги приемат. Тогава Кремъл се сети, че имало естонски и латвийски SS дивизии. Там обаче споменът за "братското" сътрудничество със съветският народ (каква безумна глупост в същност е този израз! ) е отворена рана и барзо, бързо показаха на мечока, че не е желан. Тук дядо Иван си има армия от подлизурковци. Поне сега съвсем ясно ще видим кой от коя страна е.

  • После ще го оформя като отделна тема, сега се чудя къде.

    Но аз се възхищавам на Лили Иванова.
    Уникална жена, посветена на себе си и на изкуството, прекланям се пред този труд и пред тази отдаденост. Нямам думи за нея, за нейната упоритост, пред нея, всички са като мишки, като някакви малки болтчета, като нещо допълнително.

    Тя сама по себе си значи и означава, уникална жена, велика е!
    Как е възможно за толкова години да не загубиш гласа си, какъв е този дух! Каква е тази дисциплина? Как е възможно това?!
    Да си такъв спартанец на духа и на тялото. Аз просто нямам думи.
    Ти, Лили, ивънземна ли си?

  • Чувствам се адски тъпо, всичко и всички ме дразнят (добре де, поне 80%) - намирам ги за доста ограничени, мислещи основно за туршии и как да се наплюскат. После прочетох статия, че това едно от нещата (да се смяташ за по-добър от останалите), че си с ниска интелигентност. Така де, имах някакво добро мнение за себе си.
    Усещам, че съм изключително асоциална, гледам като изляза, да си свърша каквото имам да правя и да се прибера, защото още зад първия завой се сблъсквам с идиотизъм от най-чиста форма. Комуникирам само по определен повод, такива чат-чат ме влудяват, а като видя майки да си говорят за училище или за болести потъвам в скръб. Може би решението е да намеря начин това да ме забавлява. Нямам идея как ще изкарам нататък.
    Нима животът не е само капчица роса?
    La vie en rose

  • Armid написа:

    Чувствам се адски тъпо, всичко и всички ме дразнят (добре де, поне 80%) - намирам ги за доста ограничени, мислещи основно за туршии и как да се наплюскат. После прочетох статия, че това едно от нещата (да се смяташ за по-добър от останалите), че си с ниска интелигентност. Така де, имах някакво добро мнение за себе си.
    Усещам, че съм изключително асоциална, гледам като изляза, да си свърша каквото имам да правя и да се прибера, защото още зад първия завой се сблъсквам с идиотизъм от най-чиста форма. Комуникирам само по определен повод, такива чат-чат ме влудяват, а като видя майки да си говорят за училище или за болести потъвам в скръб. Може би решението е да намеря начин това да ме забавлява. Нямам идея как ще изкарам нататък.
    Напълно споделям твоето мнение, имам същия проблем.
    Звяр в пещера.

  • Armid написа:

    Чувствам се адски тъпо, всичко и всички ме дразнят (добре де, поне 80%) - намирам ги за доста ограничени, мислещи основно за туршии и как да се наплюскат. После прочетох статия, че това едно от нещата (да се смяташ за по-добър от останалите), че си с ниска интелигентност. Така де, имах някакво добро мнение за себе си.
    Усещам, че съм изключително асоциална, гледам като изляза, да си свърша каквото имам да правя и да се прибера, защото още зад първия завой се сблъсквам с идиотизъм от най-чиста форма. Комуникирам само по определен повод, такива чат-чат ме влудяват, а като видя майки да си говорят за училище или за болести потъвам в скръб. Може би решението е да намеря начин това да ме забавлява. Нямам идея как ще изкарам нататък.
    И аз се чувствам така - асоциална. Някои ме намират за притеснителна, други - за студена, а истината е, че няма какво да си кажа с повечето. Комуникацията е еднотипна, породена от куртоазия, направо досадна. С всякакви по-различни персонажи - от наркомани, през травестити до психично болни обаче, намирам общ език и се разбираме добре.

  • Armid написа:

    Чувствам се адски тъпо, всичко и всички ме дразнят (добре де, поне 80%) - намирам ги за доста ограничени, мислещи основно за туршии и как да се наплюскат. После прочетох статия, че това едно от нещата (да се смяташ за по-добър от останалите), че си с ниска интелигентност. Така де, имах някакво добро мнение за себе си.
    Усещам, че съм изключително асоциална, гледам като изляза, да си свърша каквото имам да правя и да се прибера, защото още зад първия завой се сблъсквам с идиотизъм от най-чиста форма. Комуникирам само по определен повод, такива чат-чат ме влудяват, а като видя майки да си говорят за училище или за болести потъвам в скръб. Може би решението е да намеря начин това да ме забавлява. Нямам идея как ще изкарам нататък.
    +1. И при мен,както при Калика- студена съм,надменна съм,голямо самочувствие,много си вярвам...а истината е,че толкова не мога да трая повечето,че в обедната почивка предпочитам да послушам музка и да обядвам сама в парка,отколкото да им слушам глупостите... Дълго време мислех,че проблемът е в мен,обаче не,не е. Омръзна ми да им се усмихвам,да съм учтива и възпитана,е няма. С оглед на посредствеността и първобитните претенции,които върлуват,никак не се чувствам в грешка вече. Гледам аз да съм си добре. Как изглеждам и дали е нормално,whatever.