Размисли за Таро и за душата скитница

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Размисли за Таро и за душата скитница

      Колкото повече гледаме на човек, когото обичаме, той толкова повече се отдалечава от нас.

      Обичта ни отделя от познанието за картите - ние искаме да хванем човека като птица в клетка, ала той намира клетка в Таро - в друг свят и лесно бяга.
      И тази клетка я измисляме ние самите, отделяме го от света, отделяме и себе си от света, принасяме го в жертва на бъдещите си желания и накрая, осъзнаваме, че сме пропилели времето си на ловци, а времето ни вече е минало да се върне назад.

      Не можеш да хванеш никого, оосвен с цената на убийство. На самоубийство.

      Картите така са устроени - обичат свободата и припознават всеки роб за свой беглец, а ние когато обичаме, ни се ще да хванем всеки в клетките си.
      Не става.

      Накрая, единствените уморени птици, сме ние.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Един ден, душата скитница, се спряла пред Портата на Таро и попитала: ще ме приемете ли вътре, да видя света през вашите очи?

      Оттам й се отговорило - за какво ти е, скитнице, да видиш света през нашите очи?

      Тя настояла - искам да видя света през вашите очи, така по-добре ще възприема и моя.

      Отвъд Портата я попитали:
      Кажи ни, Скитнице, с кои очи виждаш своя свят и с кои очи ще виждаш и нашия? След като първо своя не виждаш добре, а искаш нашия да видиш?

      Скитницата помислила и казала: ослепях от премного взиране, очите ми вече не виждат, взорът ми е отслабен от толкова съдби и вече нищо не виждам, а до вас не достигнах. А ми остава малко време.

      Гласовете отвъд се раздвижили, едни казали - пусни я вътре, други се възпротивили - няма право да влиза при нас.

      Отговорили й: Не знаеш какво време ти остава, Скитнице. Докато мислиш как да отвориш нашата врата, твоята се е затворила.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Уморена съм от толкова убийства, рекла драконицата, не мога повече.

      Можеш, й казало времето.
      Само се събуди.
      И спри да сънуваш.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.