Зона Калика

    • Зона Калика

      Имам нужда от подобно място - където да мога да остана насаме със себе си, да проведа някакъв вътрешен монолог, да споделя мисли и впечатления. Нещо като виртуален дневник :) .
    • Да спасиш живот, колкото и несъществен / незначителен да е в очите на другите, чувството е уникално, неуписуемо! Дори да си даваш сметка, че си просто инструмент в ръцете на Провидението, което е решило да действа чрез теб - какво от това, животът ти отново придобива смисъл и пътеводна светлина :) .
      В противовес на това бих поставила - да изконсумираш даден живот. Каква наслада - максимум половин час и после всичко свършва в отходния канал. В крайна сметка - всички свършваме там по някое време.
    • Най-значимата ми среща с нуминозното, както би го определил Юнг. Преди повече от 4 години, в разцвета ми с Таро. Прибрах се в родното село на покойните ми баба и дядо след повече от 20 години. Нищо не беше същото.. Един застинал спомен, разминаващ се с реалността. Най-голямата гротеска - срутената къща на баба до основи и отрязаното дърво - осакатено, на негово място стърчащ един изсъхнал пън..
      Разхождаме се с братовчед ми посред нощ. Прекрасна топла юлска вечер, тишина - само щурците свирят монотонно. Стигаме края на селото (то е малко). Там - порутени къщи и гробищата. Пълнолуние е. И в този момент почувствах такава наслада, такова неуписуемо щастие - сякаш цялата природа бди над мен, сякаш Луната ме закриля и всичко е на моя страна. В тотален противовес на разума, на самотното гробище и изоставените къщи.

      Калика, моя тъмна майко, в онзи момент почувствах любовта ти ❤
    • Идва ми да вия от болка като ранено животно!!!
      Няма господ, няма господ, няма никой! Ако имаше, щеше да ме чуе. Никога досега не съм се молила толкова силно - не за мен или някой близък, а за друга жива душа.
      Отиде си сгушен до сърцето ми на топло. Туп- туп, туп - туп.. Не заспивай, събуди се...
      Смъртта има мътни очи, лишени от всякакъв блясък. .
    • Много съжалявам, Калика :(

      Животните наистина са изключително нежни и красиви души.
      Une immense espérance a traversé la terre
      Une immense espérance a traversé ma peur
    • curi0us написа:

      Много съжалявам, Калика :(

      Животните наистина са изключително нежни и красиви души.
      Едното си замина на Коледа, а това - навръх нова година. Направих и невъзможното, храних го със спринцовка ..не успя да се пребори. Чувството някой да агонизира в ръцете ти и да си тотално безсилен - не мога да го опиша! 10 чаши - толкова коварна карта! Вече не вярвам в нищо, отвратена съм!