Зона Калика

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Зона Калика

      Имам нужда от подобно място - където да мога да остана насаме със себе си, да проведа някакъв вътрешен монолог, да споделя мисли и впечатления. Нещо като виртуален дневник :) .
    • Да спасиш живот, колкото и несъществен / незначителен да е в очите на другите, чувството е уникално, неуписуемо! Дори да си даваш сметка, че си просто инструмент в ръцете на Провидението, което е решило да действа чрез теб - какво от това, животът ти отново придобива смисъл и пътеводна светлина :) .
      В противовес на това бих поставила - да изконсумираш даден живот. Каква наслада - максимум половин час и после всичко свършва в отходния канал. В крайна сметка - всички свършваме там по някое време.
    • Най-значимата ми среща с нуминозното, както би го определил Юнг. Преди повече от 4 години, в разцвета ми с Таро. Прибрах се в родното село на покойните ми баба и дядо след повече от 20 години. Нищо не беше същото.. Един застинал спомен, разминаващ се с реалността. Най-голямата гротеска - срутената къща на баба до основи и отрязаното дърво - осакатено, на негово място стърчащ един изсъхнал пън..
      Разхождаме се с братовчед ми посред нощ. Прекрасна топла юлска вечер, тишина - само щурците свирят монотонно. Стигаме края на селото (то е малко). Там - порутени къщи и гробищата. Пълнолуние е. И в този момент почувствах такава наслада, такова неуписуемо щастие - сякаш цялата природа бди над мен, сякаш Луната ме закриля и всичко е на моя страна. В тотален противовес на разума, на самотното гробище и изоставените къщи.

      Калика, моя тъмна майко, в онзи момент почувствах любовта ти ❤
    • Идва ми да вия от болка като ранено животно!!!
      Няма господ, няма господ, няма никой! Ако имаше, щеше да ме чуе. Никога досега не съм се молила толкова силно - не за мен или някой близък, а за друга жива душа.
      Отиде си сгушен до сърцето ми на топло. Туп- туп, туп - туп.. Не заспивай, събуди се...
      Смъртта има мътни очи, лишени от всякакъв блясък. .
    • curi0us написа:

      Много съжалявам, Калика :(

      Животните наистина са изключително нежни и красиви души.
      Едното си замина на Коледа, а това - навръх нова година. Направих и невъзможното, храних го със спринцовка ..не успя да се пребори. Чувството някой да агонизира в ръцете ти и да си тотално безсилен - не мога да го опиша! 10 чаши - толкова коварна карта! Вече не вярвам в нищо, отвратена съм!
    • Живея с хора - зомбита, явно и аз съм зомби... - един обърнат Обесен. Пародията е, че онези с които се чувствах жива, вече са мъртви. Ще полудея!
      Крещя, крещя, крещя - няма кой да ме чуе...
    • Не знаех, че Егото има толкова много лица - от властната Кралица жезли, през истерията и самосъжалението на една Кралица чаши до жестокостта и отмъщението на Кралица меча и всички те - водят до Силата..

      Понякога една мила дума, жест, комплимент са достатъчни, не е нужно много...
    • Малините и розите, които засадих, се разлистиха, ягодите цъфнаха - блаженство за очите и сърцето. Гледам - продават салфетки с пиленца и агънца за Великден. Аз пък няма да ям агънца, а пиленца си взех живи - и ще ми стоплят душата много по-дълго време от едни салфетки. Прибирам всякакви животни в малкото ми дворче - като някакъв побъркан Ной, да спася от всеки вид поне по едно. Хората ме гледат странно, а аз съм щастлива - жива като никога досега :) .
    • Kalika написа:

      Малините и розите, които засадих, се разлистиха, ягодите цъфнаха - блаженство за очите и сърцето. Гледам - продават салфетки с пиленца и агънца за Великден. Аз пък няма да ям агънца, а пиленца си взех живи - и ще ми стоплят душата много по-дълго време от едни салфетки. Прибирам всякакви животни в малкото ми дворче - като някакъв побъркан Ной, да спася от всеки вид поне по едно. Хората ме гледат странно, а аз съм щастлива - жива като никога досега :) .
      Малините и розите, пък и ягодите ... Веднага ми замириса на свежи плодове и летен вятър. Замириса ми на Юни.
      Подочувам и птиченцата, кученцата и котките, че и буболечките. В Райската градина.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Днес реших да преброя, за колко животни се грижа (бях им изгубила бройката, честно :) ) - за 25. 18 птици, 2 кучета и 5 котки. Обичам ги толкова много.. Последно се сдобих с два пъдпъдъка - всички "знаещи" ме предупреждаваха - пъдпъдъците летят, не могат да се гледат извън клетка. Аз ги пуснах в градината - такова щастие настъпи - ровят и се къпят в пръста, сигурно за пръв път в живота :) . И през ум не им мина да излетят - щастливи птици, аз - двойно по-щастлива като ги гледам. Не снасят - сигурно простака, който ми ги продаде ми е продал стари птици (така ми казаха). При други обстоятелства, досега да са заклани. На мен ми пълнят с радост душата всеки ден, ако някой посегне на птиците ми ще полудея...
    • Птиците ме върнаха към живота, събудиха душата ми за нов живот. Те не са като другите животни, никога няма да допуснат да бъдат опитомени напълно. Допускат до себе си само избрани, само равни. Винаги ми напомнят за Звездата и 9 пентакли в Таро - заради символизма в картите :) .
      Изображения
      • 2018-04-14 22.06.52.jpg

        799.97 kB, 1,003×1,025, прегледано 14 пъти
      • 20180407_204409.jpg

        817.28 kB, 2,937×2,438, прегледано 14 пъти
      • 2018-04-14 22.07.39.jpg

        528.63 kB, 962×658, прегледано 11 пъти
    • Ех, уникална е Вселената ❤. Вчера коментирах в една астрологична група, че Сатурн ми е най-силната планета в хороскопа, интересна дискусия се получи :) . И същата вечер - хоп, донесоха ми гарванче, паднало от гнездото :) . А гарванът е птицата на Сатурн (в хиндуизма). Мисля да го кръстя Шани (от санскрит - Сатурн ) ❤
      Изображения
      • 2018-06-06 07.52.25.jpg

        463.39 kB, 625×1,111, прегледано 8 пъти
    • Сбогом, приятелче <3 ! Така и не свикнах със смъртта, колкото пъти и да видях лицето й. Шани си замина днес, събота - ден на Сатурн. Много ми е мъчно, много - обгрижвах го като бебе 11 дни, не мога да си обясня - в полунощ го нахраних и беше жизнен, в 6 сутринта го намерих вкочанен. С отворени очи - тези сини очи при гаргите, като небето! Сега всеки път като погледна към небето или като чуя граченето им и се сещам за него. Ще полудея!
    • Kalika написа:

      Сбогом, приятелче <3 ! Така и не свикнах със смъртта, колкото пъти и да видях лицето й. Шани си замина днес, събота - ден на Сатурн. Много ми е мъчно, много - обгрижвах го като бебе 11 дни, не мога да си обясня - в полунощ го нахраних и беше жизнен, в 6 сутринта го намерих вкочанен. С отворени очи - тези сини очи при гаргите, като небето! Сега всеки път като погледна към небето или като чуя граченето им и се сещам за него. Ще полудея!
      Извини ме, че ти пиша в личния блог, но се замисли над тия загуби.
      Сериозно се замисли.

      Не всеки има нужда от Спасител и от Спасение.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Mona написа:

      Kalika написа:

      Сбогом, приятелче <3 ! Така и не свикнах със смъртта, колкото пъти и да видях лицето й. Шани си замина днес, събота - ден на Сатурн. Много ми е мъчно, много - обгрижвах го като бебе 11 дни, не мога да си обясня - в полунощ го нахраних и беше жизнен, в 6 сутринта го намерих вкочанен. С отворени очи - тези сини очи при гаргите, като небето! Сега всеки път като погледна към небето или като чуя граченето им и се сещам за него. Ще полудея!
      Извини ме, че ти пиша в личния блог, но се замисли над тия загуби.Сериозно се замисли.

      Не всеки има нужда от Спасител и от Спасение.
      Нямат. И осакатеният гълъб нямаше, но живее - а ми го донесоха. Не искам нищо да ми носят повече, моите ми стигат.
    • Kalika написа:

      Mona написа:

      Kalika написа:

      Сбогом, приятелче <3 ! Така и не свикнах със смъртта, колкото пъти и да видях лицето й. Шани си замина днес, събота - ден на Сатурн. Много ми е мъчно, много - обгрижвах го като бебе 11 дни, не мога да си обясня - в полунощ го нахраних и беше жизнен, в 6 сутринта го намерих вкочанен. С отворени очи - тези сини очи при гаргите, като небето! Сега всеки път като погледна към небето или като чуя граченето им и се сещам за него. Ще полудея!
      Извини ме, че ти пиша в личния блог, но се замисли над тия загуби.Сериозно се замисли.
      Не всеки има нужда от Спасител и от Спасение.
      Нямат. И осакатеният гълъб нямаше, но живее - а ми го донесоха. Не искам нищо да ми носят повече, моите ми стигат.
      Научи се да ОТКАЗВАШ ПОМОЩ.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Тук има едно момиче (във форума), която ми "видя" такива неща, дето никой не ми е виждал! Скромна, красива - както вътрешно, така и външно. Обичам те ❤!
      И бъди по- смела с тази твоя дарба ❤!
    • Ако природата е моя майка, а небето - мой баща, от какво да се страхувам ❤?
      Сетих се за един случай от моето детство - изгубих се в балкана. Нямаше мобилни телефони тогава, нито gps, нямаше нищо. Накъдето и да се обърнех - гора, огромни дървета, няма път. Тръгнах и не ме беше страх - вървях часове, следвайки само интуицията си. Накрая попаднах на някаква пътека и си казах - щом е пътека, води до някъде. Така се озовах в едно село на 8 км пряк път от началната точка (аз не знам, колко бях изминала). Бях на 9. Оттогава знам - обичаш ли природата и тя те обича..