Зона Калика

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Понеже тук ми е като личен дневник, реших да го споделя - много съм разочарована от така наречените "доброволци в някакви животински организации"! Осиновила съм 2 кучета и понеже сега имам възможност (като пространство), мислех да си направя това удоволствие - да си купя куче от порода, която харесвам (аз обичам големи кучета). После пак ми домъчня за всички натирени и се загледах за едро куче, което да осиновя. Намерих такова, свързах се с въпросната организация - искаха още на следващия ден да го взема. Е, сори, даже моите животни не са преместени толкова бързо! Като им казах да изчакат, взеха да ми вменяват чувство за вина - животното било застрашено и ако нещо му се случило, то аз съм била виновна, че не съм го взела веднага! Наистина се отвратих! !!
    • Съдбата понякога те удря толкова силно през лицето, че не можеш да се опомниш.. Както ме удари днес - всичките ми домашни птици са мъртви, мъртви са! Отидох и заварих някаква касапница - откъснати глави, крака, накацани от мухи.
      Оградата паднала от вятъра, те излезли (глупави животни - храната и водата си стояха). Лисици ли са били, белки ли - не знам. Само едното пате оцеля - и то защото е малко и го гледам още вкъщи.

      После, обезверена се зачетох в една книга :"Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък "....