Страданието

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Страданието

      Какво според вас означава да страдаш?

      Не ми се навлиза в етимологията на думата, какъв е нейният лингвистичен произход и т.н., в смисъл, дали е страст, дали е страдание и т.н.

      Какво е страданието, то има ли нива, има ли скали на страдание, скали на болката?
      Какво е страданието за теб или за мен, защото е видно, че страдаме различно и по различни начини изразяваме страданията си?

      Кое е по-силно? Физическото страдание или психическото?
      Страданието от очакването, страданието от случването? Страданието за друг или страданието за себе си? Страданието за някой друг като за себе си или за себе си като някой друг? Страдание от думите или страдание от действията?
      Страданието за света, страданието за животните, страданието по липсата на Бог, страданието по неговата поява?
      Страдание в търсене на смисъла, страдание в намирането му?
      Страданието от самотата, страдание сред шумните тълпи, кое е по-страшно?

      Как мислите?
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Човекът е роден да страда, жалко, че се заблуждава в обратното.


      Страданието често е егоизъм.
      Често е просто неприемане на реалността, че тя е груба и не е майчината утроба.
      И че не е длъжна да си заглади ръбовете заради тебе.

      Общо-взето.

      И да, има много измерения.
      Но човек винаги страда.
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Аз лично усещам страданието като изгладнял койот, сам в ледената пустиня. Който е преминал стотици километри в търсене на храна, посред много топла зима, а всички зайци, лосове и елени, са намерили тучни пасища.
      Койотът си спомня за снеговете, но храна няма.
      Отдавна е науснал глутницата. А го чакат още стотици километри.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Липсата на смисъл, според мен е най-страшното за приемане. Сякаш, ако имаше смисъл, който да оправдае страданието, ако имаше някаква справедливост, би се приело по-леко. Но справедливост спрямо отделния индивид (човек или животно) няма, само сляпо действаща сила, осигуряваща баланс на цялото. Така поне мисля.
    • curi0us написа:

      Човекът е роден да страда, жалко, че се заблуждава в обратното.
      Страдание заради самото страдане не ми се струва ок, особено ако занимаваш останалите с него. Страдай си тихо в ъгъла, никой не иска да знае за това.

      Един страда от всеки неуспех, друг гледа с насмешка на него и продължава към следващия.
      Не можете да живеете цял ден по сутрешната си програма. К.Г.Юнг
      La vie en rose