Непознатата Яна Язова

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Непознатата Яна Язова

      Идеята за темата ми хрумна, докато се натъкнах на името на българската поетеса и писателка Яна Язова. Нея съм чувала само като име, може и да съм чела нейни стихотворения, но времето ги е заличило в спомените ми. Както и това, че писателят Николай Хайтов се оказва просто един селски мошеник и крадец.

      През 30-те и началото на 40-те години на ХХ век Яна Язова е сред най-популярните имена в националния културен живот. В този период тя е изключително продуктивен автор: прави три стихосбирки ("Язове", 1931; "Бунт", 1934; "Кръстове", 1934), публикува два романа ("Ана Дюлгерова", 1936; "Капитан", 1940), пиеса ("Последният езичник", 1940), ред текстове за деца, пътеписни скици, есета, критически опити, статии. Освен това превежда и върши организационна и редакторска работа за няколко периодични издания.

      Поводът беше припомняне за нейната неизяснена смърт на 9-ти юли 1974 година. Започнах да се ровя в бигорафията й, да проучвам, а възмущението ми нарастваше ...
      След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в периода 1944–1974 г.
      Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да проучи жилището ѝ за ръкописи, Николай Хайтов, тогава председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, елиминира комисията и самоволно влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Христо Д. Аянов. Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова.

      Едва на 29 октомври 1974 г. Величка Филипова, началник на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на Централния държавен архив прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които от 1987 г. нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отстранен като председател на Творческия фонд.

      През 1980 г. Николай Хайтов обявява публично в предаването „Всяка неделя“, интервюто е публикувано във в. „Народна култура“ на 19 февруари 1982 г., че е завършил роман за живота на Левски и предстои публикуването му. През 1985 г. вестник „АБВ“ публикува откъси от романа на Яна Язова „Левски“ по намерената чернова, разчетена от Петър Величков. Публично обявеният роман на Хайтов така и не излиза.

      Въз основа на тези събития битува версия, подкрепяна от Петър Величков, че Яна Язова е убита (удушена с колана на халата си) от агенти на ДС, а тялото ѝ съзнателно е оставено да се разложи, за да се заличат следите от убийството; че разследването е за убийство, но ДС изземва цялата преписка от СДВР; че впоследствие оригиналите на неиздадените ѝ романи са присвоени от Хайтов; и че анонсираният от Хайтов роман за Левски е всъщност романът на Яна Язова, който той залага за печат през 1985 г., но се отказва да го публикува под свое име след излизането на откъсите във в. „АБВ“. Величков твърди, че бил отведен при Живков, който разпорежда романът на Яна Язова да бъде издаден, но Хайтов „да не се закача“. Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от УБО, който е бил личен фотограф на Тодор Живков. За Алтънков разказва Иван Славков във втория том на спомените си.
      Тази версия добива сериозна популярност, тъй като името на Хайтов е замесено и в други обвинения за присвояване.

      Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция.
      Книгата е завършена до края на 1944 г., но от нея са отпечатани само 8 коли. Наборът изгаря при бомбардировките над София , когато е уцелена печатницата. По-късно издателят Петър Атанасов е осъден на смърт от т.нар. "народен съд" и е убит. Така бурните политически промени захвърлят в забвение това интересно произведение.
      Деветосептемврийските събития от 1944 г. бележат прелом в творческия път и в житейската съдба на Яна Язова.

      Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот – историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на османската власт.
      Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към историческото време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Трилогията е завършена през 1962. Предложен е приживе от авторката за печат романът „Левски“, който макар и препоръчан с високи оценки от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, е отхвърлен, защото тя отказва да се покае пред комунистическия режим и да напише стихотворение за Георги Димитров.

      По-късно, 13 години след смъртта на писателката, романът е отпечатан, подготвен по чернови. В следващите години излизат и двата други романа на трилогията, също разчетени по чернови в ЦДА, тъй като оригиналите са задигнати и са в неизвестност.


      случаят "Яна Язова"
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Ужасно доказателство, че заради комунистически креатури и змейове, хора като Яна Язова не уцелват проклетото си време, а ги крадат до припадък.
      Разни селски пишлигари и нискочели примитиви.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Ново

      Комунистическите уроди зазличиха паметта от много български творци: Яна Язова, Никола Ракитин, Александър Вутимски, колко още?
      Плебсът не обича умните, той се идентифицира с простака.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.