Важна тема Таро като обсесия

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Таро като обсесия

      Смела идея за тема, но беше време да направя и такава, защото натрапливите неврози все повече стават част от нашето ежедневие, от нашия начин на живот, от световъзприемането ни.
      Всички ние си имаме своите малки чудатости – навици и поведение,– за които знаем, че е по-добре да ги нямаме. На всички нисе иска да имахме по-силен самоконтрол. Когато обаче излязат от контрол, ставайки толкова интензивни и натрапчиви, че превземат съзнанието ни против волята ни, когато навиците се превърнат във всепоглъщащи ритуали, които изпълняваме, за да се отървем от завладяващите ни чувства на страх и ужас, се случва нещо по-сериозно.

      Невъзможността да се справим с дистресови състояния, ни тласка в погрешни посоки за спасение. На пръв поглед, заниманията с "окултизъм", "езотерични науки" и т.н., ни изглеждат като естествен процес по вглеждане в себе си, откриване на мистични парадигми за човешкото битие, произход, на които ние отдаваме огромно значение, съответно стигаме и до митомании. Стигаме до оловната врата на зависимостта, плод на неотработените детски/инфантилни модели на връзка със света.

      Неусетно (защото е интересно, а е интересно, защото няма логическо обяснение), потъваме в мистичната мъгла от гадателски практики и търсене на перфектният маг, ясновидец, таровед. Целта, в единия случай, е да пренесем отговорността другаде, извън нас, а в другия, ние самите да заблестим в доспехите на окултното и да турим мантията на Мага.

      Таро е идеалният случай, където това обсесивно и маниакално общуване със света, се наблюдава. Разпространението на Таро картите през последните години расте лавинообразно, все повече и повече хора (най-вече жени) си вземат карти Таро и неистово искат да разберат от външен източник/инструмент (какъвто е Таро), казуални истини за себе си и за живота си. На пръв поглед в това няма нищо лошо, дори напротив. Въпросът обаче е на какво се явява заместител това търсене на външни източници, защо така упорито искаме да чуем добри новини за ситуации, които ПРЕКРАСНО знаем, че няма как да доведат до положителен изход?

      Не казвам нищо ново, защото от векове хората се допитват до подобно познание, но се пропуска факта, че тогава е имало ясно отграничаване на даващи/можещи/владеещи/осенени и на приемащи/невладеещи/неосенени. Неслучайно шаманът в анимистичната структура на неолитното общество е недосегаем, той е табуиран и стои най-високо в йерархията на племето. Днес девалвацията на мистичното е тотална: нуминозните архетипни състояния са подменени от ритуалност, от компулсивност (в случая от повторение на "магически" действия с цел предпазване от уроки), в някои случаи дори в маниакално търсене на най-добрия маг, ежеседмично търсене, проучване на магически ритуали за защита и т.н.

      След това въведение, искам да обсъдим някои практики с картите Таро, които считам за обсесивни.
      Такова обсесивно действие представлява и така наречената дневна карта в Таро - една напълно лишена от рефлексия практика, която носи нула информация откъм събитийност за субекта и нула информация затова как работи Таро или какво означава конкретната карта.
      Може да се окаже и много опасна обаче ...


      Погрешна практика 1:
      История по действителен случай
      Днес М. изтегля картата Страшният съд като дневна карта. М. е съвсем начинаеща, няма сериозен опит с картите, все още търси информация от книги, от форуми.
      М. вижда картата и започва да се притеснява, отваря наслуки един от многобройните форуми, блогове и сайтове за Таро и прочита какво означава картата Страшният съд: "Карта на катарзисното просветление и възраждане. Птица Феникс. Срещи с хора, които имат отношение към закона – съдии, изпълнители." (източник)
      М. започва да се чуди какво й предстои през деня, дали има срещи със съдии и с адвокати. Дали пък онзи ден не са я засекли, че е карала с превишена скорост и днес ще получи "честитка" или пък това, че преди 3 месеца наводни съседа си, докато той беше на почивка и иска да я съди ... Дали Божият гняв няма да й се стовари. 9 часа сутринта е, М. работи в кол център, обслужва клиенти. Смяната й е до 17:00 часа. М. през целия ден си мисли какво лошо ще й се случи, защото нейната приятелка Г. (която се занимава с картите от цели 7 месеца) й е казала миналата седмица, че я чака нещо лошо и трябва много да внимава. М. има голямо доверие на Г., защото последната й е най-добрата приятелка. М. по принцип дава ухо на лошите новини (то нали всички сме такива), влияе се от мнението на другите хора, чете съновници и вярва, че всеки има велика житейска роля.
      Ето, че денят вече преполовява, а при М. Страшният съд още не се е състоял. Само, че М. не приема това, непременно трябва да се случи нещо разтърсващо, което да промени живота й. Идва и краят на работния ден, М. си тръгва от работа, но с автобуса. Тя така е унесена в мислите си за драматични събития, които трябва да й се случат, че не разбира как я блъска кола и се озовава в Пирогов. Звъни на Г., която е много притеснена и й припомня какво й била казала миналата седмица. Г. се издига в очите на М. като истински ясновидец, а от своя страна М. "осъзнава и разбира" какво означава Страшният съд.

      /следва продължение/
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Радвам се, че вече имаме и такава тема. И аз имам личен опит тук. Предполагам доста начинаещи сме се сблъскали с това лице на нещата.

      Обсесията в Таро се проявява по-много начини, за съжаление. Смисълът се изопачава в крайни измерения и Таро се превръща в инструмент за “лечение” на страха и безсилието пред неизвестното, мост към илюзията, че всичко подлежи на контрол.

      Може би най-жестокото проявление на тази обсесия е зависимостта от картите. Бях напът и аз да го изпитам на гърба си, но се научих. Таро се популяризира с огромни темпове напоследък, много мои близки и познати си купиха карти и се имат за гледачки. Но не е в това проблемът. Другаде се крие разковничето, а именно в робуването на картите. Неимоверно идва момента, в който вече виждаме и осъзнаваме, че Таро работи, виждаме, че и ние започваме да разбираме неговия език. И тогава става опасно. Всичко зависи от това дали ще използваме картите със смисъл, с увереност в себе си и възможностите си, или ще се заробим на собствените си страхове и патологични модели, които проектираме върху Таро.

      Говоря за непрестанното, неудържимо желание да проверим всяка ситуация чрез картите, за да се чувстваме сигурни, да убедим самите себе си, че имаме контрол. Когато картите са добри, вече можем да си позволим да отдъхнем, но когато са лоши, вече ни тресат страхове, страшни сценарии и ужас, че нещо, което не зависи от нас, ще ни сполети. Тази мания се проявява в непрестанното, ежедневно теглене на карти по едни и същи въпроси, с надеждата този път картите да понажат това, което на нас ни се иска, да заглушат това, което ни човърка отвътре, но отказваме да признаем пред себе си. Забравяме какво е това да живеем живота си спокойно, в хармония със себе си и да се оставим просто да бъдем. Стигне ли се дотам, значи човекът е станал собственост на картите, те го владеят и определят битието му. Той се обезличава и потъва в собствения си ад.

      Като съвсем начинаещ се сблъсках с това явление, още в първата си година с Таро. Години по-късно вече гледам нещата със съвсем различно око, но виждам как други хора попадат в същия капан, ала измъкване няма.

      Изобщо това ме навежда на мисълта, че Таро не е за всеки. В ръцете на един слаб психически, неосъзнат и незрял емоционално човек, картите се превръщат в средство за тормоз и източник на въображаемо превъзходство над другите и над съдбата. Но най-вече в постоянен източник на страх, тревоги и фалшиви надежди.

      В най-добрия случай говорим за някой, който има реално знание за системата и значението на картите, но не се е научил да работи с тях, не е овладял и самия себе си. Във всички останали случаи става дума само за чисти заблуди и лични проекции.

      Това е сигурен начин идеята за Таро да се превърне в тирания. Но така е, няма как човек да работи реално с картите и да не се срещне със себе си. Въпросът е оттам насетне какво ще се случи.

      Мнението бе променено 1 път, последно от Moon ().

    • Идеята, замисълът на тази тема е да се говори и за обратната страна на заниманията с Таро в частност и изобщо с така наречените гадателски науки. Трябва да се проумее, че Таро е прогностична наука, лишена от мистицизъм. Не зная защо, думата "наука", използвана за Таро или за Астрологията, предизвиква такова безкрайно инфантилно неудоволствие.

      Хората са като децата, които си пазят любимите играчки и куклите задължително за принцеси, а не обикновени жени, отишли на пазара или връщащи се от работа, или пък жени-учени. В този случай фантазмът заработва на пълни обороти и преносът е неминуем.
      В Таро няма никаква мистичност, нито то е инструмент да общуваме с мъртвите, както например правят в западните държави, нито пък е способ да лекуваме депресии или други травматични състояния.

      Погрешна практика 2:
      Медитациите с картите Таро са поредната обсесивна култура, компилация между квази източни практики и квази психологически методики на поведенческите модели. Масово се "практикува" медитация с Таро върху определени карти от Големите Аркани, защото, видиш ли, те били архетипни съдържания. Бих искала някой да ми обясни, какво е архетипното съдържание на картата Магът и как медитацията върху картата (проникването у картата) ще ни доведе до просветление, познание? Каква опитност е това?

      Със същия успех можем да "медитираме" върху обувка, картина, химикалка или смартфон. Кой досега е проучил взаимовръзките между обекта (картата) и зрителните измами, до които достига съзнанието при подобен тип втренчване/медитация. Това е чиста интоксикация и не е начин за концентрация на вниманието, а автохипноза.

      Защото, ако повечето "специалисти" по Таро медитация наистина знаеха какво представлява медтиативния процес, щяха да знаят, че медитация и концентрация са взаимоизключващи се понятия. Медитацията не предполага никакви зрителни обекти/дразнители, а спокойствие на ума. Не можеш да се автосугестираш/автохипнотизираш върху която и да е карта в Таро и да си мислиш, че достигаш проникновение на ума или познание за картата.
      Първото е усилие/изнасилване на ума, предизвикващо халююцинации, а второто е осъзнаване на битието-да-си-у-него.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Погрешна практика 3:
      История по действителен случай
      Изключително непрепоръчително е хора, които вземат лекарства, визирам седативи, да ползват картите Таро. Тук включвам и всички диагностицирани с ОКР или други заболявания на психиката.

      Инфлацията на Азовите съдържания вече е факт, те са погълнати от архетипното несъзнавано (калейдоскопът от образност е неуправляем) и контролът е невъзможен. Наблюдава се взрив от видения, халюцинации, обектни илюзии.
      Човекът живее сънен живот, не осъзнава това, денят и нощта му се сливат, той е изтощен, не знае какво говори, не знае какво прави. Болестта регресира и се задълбочава. Гласовете, които си чувал, се усилват, стават хор на ужаса. Апокалиптични видения като от картина Йеронимус Бош завладяват съзнанието, доколкото е останало. Рефлексията е невъзможна.

      Изпада се в състояние на транс, без ясна граница между фантазъм и действителност: всички карти започват да ти говорят, непрекъснато ги сънуваш. Живееш сънен отвъден живот. Отсам живота. Намразваш Таро, намразваш и себе си, че го мразиш. Намразваш живота, който идентифицираш с картите. Мразиш всички, безпомощен си.
      Но продължаваш да си "хвърляш карти" до припадък в истеричен утрем да ти отговорят. Идентицифираш себе си с картите и си казваш - както съдбата/родители ме изоставиха, така и аз ще направя същото с вас.

      Късаш ги, стъпкваш ги, изгаряш ги. Бориш се с тази чума. Успокояваш се - дразнителят го няма. Ти си победил. Нацупеното дете победи и смаза кастриращите си родители ...
      Следват още по тежки лекарства или самоубийство. Играта загрубява.
      А спасители няма.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Ново

      Най-голямата опасност в Таро е, че създава картинна епилепсия, невъзможен ерзац свят от образи и сенки, виртуален калейдоскоп с проекции на души и техните нечовешки истории.
      Драматичен сериал с главни герои с кратък вирутален живот. Точно толкова, с каквато нуминозност е натоварен образа - предтеча на бъдещите алтер его субекти.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Ново

      Мисля си, че най-големия парадокс е, че към Таро не трябва да посягат хора със слаба психика (противопоказно е), а именно такива са склонни да посягат. И оттам възникват неименуемо проблемите.
      Аз си признавам, че преминах почти през всичките случаи, описани от Мона като примери - през втренчването в картите, до желанито за комуникация с мъртвите. Слава Богу - не полудях, но и нищо не постигнах. Вече и не ги сънувам отдавна (арканите в Таро) и направо съм благодарна...
    • Ново

      Според мен обсесията в Таро идва от очакванията с които занимаващият се с Таро натоварва картите, от непознаването на самите карти, както и на самите себе си.
      Голяма част от работещите с Таро го използват единствено и само за лични нужди и тук-там за нуждите на некоя приятелка. Обикновено темата е любов. Повечето очакват от Таро да дава готови отговори и да взима решения вместо тях, а непознаването на картите съвсем филмира ситуацията.
      Мисля, че живота просто трябва да се живее и решенията и изборите да си ги правим ние. А Таро може да ни е само бастунче, което да носим като аксесоар и на което от време на време да се подпираме, не и патерица без която да си въобразяваме, че не можем да ходим.
      Темата е доста обширна, но така на кратко виждам ситуацията.
      Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.
    • Ново

      Повечето изписахте хубавите, верни неща и няма смисъл и аз да се повтарям.
      Само ще спомена, че темата ми напомня за търсенията ми (и знанията ми) в областта на клиничната психология и психоанализа.

      Повечето хора имат проблеми със откъсването от майката (вкл фигуративно) и неизбежно търсят заместител, за който/когото да се заловят като към наркотик. Да зависят от нещо. Да ги направлява нещо. Само не и да се откъснат, което би ги изградило като самостоятелни и автономни личности, но пък би ги лишило от заучената безпомощност, и ползите, които носи тя (например непоемането на отговорност и чакането на "нещо" да те оправи).
      Трябва да се скъса пъпната връв. И не, няма значение дали си на 40 и ходиш на работа. Има хора на по 50, но емоционално незрели. Трудна им е автономията, погълнати са от "майка си", от "баща си", или техни заместители, нямат собствен идентитет. Отговорностите си прехвърлят на какво ли не, само и само те да не вземат решение. Държат се зависимо. Нямат собствен идентитет, но и как човек да има, когато се е слял с другия, когато не се е отделил никак? Няма как да живееш автономно (а това значи и отговорно).

      После, скъсването с илюзиите, че си всемогъщ и че всяко желание трябва да ти се изпълнява. Психичната зрялост предполага човек да може да търпи известна неопределеност, да търпи известни липси у себе си. Просто не може всичко.



      Таро няма как да обещае на никого никакви илюзии. Нито да вземе решение вместо някого, но това вече го казахме.
      DIGNITY ALWAYS WIN.