Домашното насилие

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Домашното насилие

      ***Нека тази тема да бъде зона, защитена от насилие***





      Пускам темата, провокирана от конкретна случка днес, но и без нея отдавна имам размисли по темата, и дори мога да кажа, че лично ме вълнува.
      Домашното насилие. Насилието въобще. Агресията в общуването, в междуличностните отношения.


      Темата е изключително обширна, но същевременно трудна за изговаряне, трудна за емпатия. В много случаи обществото е склонно да обвинява жертвите, или да не заема никаква позиция. Мълчание. Страх и срам.

      Какво е насилие?
      Когато говорим за насилие, най-често мислим за мъже, биещи жените си, и това наистина е масовият случай, но трябва всички да сме наясно, че насилието може да се срещне под много форми. Може да бъде физическо, психическо, сексуално, финансово. Форми на агресия в общуването - колкото щеш. Те варират от бой, побой, ритане, скубане, удряне на вещи, заплашване, крещене, обиждане, унижаване, принуждаване, изнудване, нежелан сексуален акт, контролиране на времето и пространството, патологична ревност и много, много други. Общото е - желанието за контрол, за власт и подчинение, за държане на другия в зависимо, безпомощно състояние. Избиване на собствените комплекси, подчинявайки другия.

      Кой може да бъде насилник?
      Насилник може да е всеки един човек, независимо дали мъж или жена, дали образован или простак, богат или беден, безработен или професионално ангажиран. Насилник може да бъде мъж, жена, майка, баща, роднина, близък. В повечето случаи насилието се извършва от БЛИЗЪК човек!
      Склонни към насилие са най-често хора, страдащи от ограничено съзнание, сексисти, с примитивно мислене, с чувство за малоценност, което компенсират със сила. Най-често хора, които страдат от личностово разстройство (новото название за стария термин психопатия) - асоциални личности, зависими личности (но не винаги!), нарциси, психопати, най-обикновени простаци иили примитиви. В повечето случаи, статистически, насилниците са мъже.

      Насилникът НЕ Е типичният бандит, облечен в черно и това е важно да се знае! Насилието много често се извършва от хора, които иначе са добре интегрирани в обществото, и не дават вид, че са насилници. Ако те непрекъснато насилваха, обиждаха и/или биеха, хората лесно щяха да ги разпознават, но много характерно за насилието е, че то се редува с моменти на добро, примерно поведение, което внезапно се променя към насилническо.
      НАСИЛИЕТО Е СКРИТО И ОБИКНОВЕНО СЕ ИЗВЪРШВА НА ЗАКРИТИ ВРАТА.

      Отношението ни като общество
      Важно нешо, което трябва да помним, е да НЕ ОБВИНЯВАМЕ ЖЕРТВИТЕ. Много често се чуват коментари, от рода на "Ама тя си е виновна, че стои и търпи". Не е така. Не трябва да се обвиняват жертвите. В случаите на насилие има проява на злонамереност, манипулация и всяване на страх. Съвсем разумни хора попадат в тези клопки и стигат до там, да се парализират от страх от насилника си, поради което не смеят да извикат за помощ. А не че им харесва да живеят така. После, често насилниците използват различни прийоми за объркване на съзнанието, или редуват насилието си с мили жестове, маскирайки всъщност злонамерената природа на поведението си. Често самите агресори имитират, използвайки манипулативен език или жестове, че те самите са жертви, и за пред хората нерядко играят представление, че са жертви на агресия, когато всъщност те са агресорите. Темата е обширна като за форум, но накратко - НЕ ОБВИНЯВАЙТЕ ЖЕРТВАТА. Предложете подкрепа и съдействие.
      Винаги докладвайте за насилието, не бъдете безучастни. Може да спасите живот на някой, който вече е в такава позиция, че не може да се справи сам.




      Ще се радвам на вашите мнения по темата.
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Поздравление за темата.

      И веднага, на случаен избор от интернет:

      "Не си права, мила А. Близките знаят всичко до последната подробност, но ти казват "Търпи, те мъжете са такива, нима ще ти е по-хубаво да си сама"

      "Искам да изляза от този ад, но не знам как."

      "И какво излиза сега? Всеки четвърти женен мъж е потенциялен убиец на свобода. Аз съм жертва на насилие, мойте деца също, почти 80% от жените ,децата, старците и инвалидите, които познавам също,...и от кого са насилвани? - от тези, които всъщност трябва да ни пазят, а именно от МЪЖЕТЕ. Защо се случва това, къде е проблемът всъшност? Тези наши мъже воюват с нас, и знаете ли защо, защото са родени за ловци и войни, и тъй като нямат поле за изява, се правят на МЪЖЕ пред когото им падне. Ако някой насочи тази им енергия в друга посока, а именно - да чистят, да строят, да садят, със сигурност жертвите им ще намалеят. В краен случай щом искат да воюват да ги пратим в Сирия. Но докато мълчим и търпим, и се крием в черупките, и не осъзнаваме, че имаме проблем, ....Ние не осъзнаваме, че не само ние сме потърпевши, страдат и децата ни, и майките ни, нашия живот не е само наш, а и на близките ни. Ние не сме създадени за изтривалки на мъжките комплекси, и е крайно време да се престрашим и да противостоим на тази язва - мъжкото егоманство. Момичетата осакатяват телата си, лицата си, защо? За да не бъдат обиждани, от кого? От тези, силните дето трябва да ги пазят. То не е за приказване. Осъзнайте се и си възпротивете. Вече има интернет, тук не сте сами. Споделяйте, говорете за проблема. Кажете -НЕ НА СТРАХА. Останете живи за децата си. Това с което Ви нараняват всъшнот е тяхната слабост. Всъшност те се страхуват от вас. Като куче, което лае и хапе за да не бъде охапано. Успех Момичета, деца, ивъзрастни и инвалиди. Ва усмирим празноглавите мускули!!!"

      "I az jiveya s takav nasilnik no neznam kak da se ottirva ot nego"

      ............................................................
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Хората, които никога не са били във връзка, в която единия партньор упражнява насилие, може да се запитат „Защо тя просто не си тръгне?”. Има много причини, поради които жената може да остане в тези отношения. Тя може да няма пари или да се тревожи за себе си или за подкрепата за децата си. Може да се окаже трудно за нея да се свърже със семейството или приятелите си, които може да и помогнат. Може също така да е твърде изплашена, объркана или да се страхува да напусне.

      Ако сте в отношения на злоупотреба и не сте сигурни дали да напуснете имайте предвид, че:
      - Насилието често се влошава. Може да е възможно партньора да се промени ...?

      Не, това не е възможно.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • У нас всяка трета жена е жертва на тормоз у дома. Зачестяват случаите на посегателства срещу мъже и възрастни хора.
      Това са само част от данните на неправителствени организации, които оповестиха резултатите от национално проучване, продължило повече от година. Експертите настояват за повече кризисни центрове и дългосрочни програми за работа с пострадалите.
      Жертвите твърдят, че не получават адекватна помощ от институциите, когато споделят за проблема си.

      НО за мен е най-грозно мълчанието на хората, тихото им лицемерие по проблема, отвратена съм от неглижирането на проблема. Най-вече мълчанието на жените.
      Що, ЕДНА ЖЕНА Е БИТА, ЗНАЧИ СИ ГО Е ЗАСЛУЖИЛА, ето такива сме ние!

      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Днес някакъв простак крещя пред блока ни, говорейки по телефона, очевидно с бившата си приятелка:
      "Дрислооо, няма да ти се извинявам... Ей, ще ти изтръгна гръкляна! ... Ще те размажа, ще те убия! ... Мърло ....", в продължение на поне 20 минути.
      Преди да се обадя на полицията се показах от прозореца и викнах на насилника (защото това си е чист ментален тормоз - 20мин крещиш на някого по телефона, всяваш му страх, заплашваш го) - Ей,ей! Няма да говориш така на момичето! - Казах му, че е за психиатър, и че е насилник. И че ще извикам полиция.


      Мухълът, който доскоро ръмжеше с изключително страшен глас, на мен ми говореше като на котенце - "Ама аз само си искам дрехите, тя не ми ги дава", изведнъж се изкара жертва. Но гневът, обидите, и продължителното крещене не са пропорционални на каквото и да е прегрешение от страна на момичето, което явно живее в нашия блок и вход. Както и да е. Омете се след забележката ми, с мотора си.

      Но след 5 мин се появи пак. Видях го, че паркира на друго място, и че сега крещеше по телефона на момичето на място, което не е видимо от прозореца ми, но пък се чуваше, чуваше се, че е в района.

      Извиках полиция.
      Полиция дойде, но не е успяла да го хване, от централата за съжаление не са предали коректно подадената от мен информация. Полицаите са видяли момчето с мотора, но не са го заподозрели.
      Дадох своите показания.

      Полицаите бяха със смесени чувства. От една страна им беше странно, че при все не съм аз жертва, подавам сигнали. И нищо не мжели да направят, че той е крещял 20мин пред блока с руганти и заплахи. Трябвало и момичето да е на сцената.

      Изобщо... смесена работа.


      Трябва да имаме чувствителност и към психическия тормоз и заплахите. Това е вид насилие. Не е нещо безобидно.


      И по-важното - насилието НИКОГА не е оправдано. Каквото и да се е случило.
      Това го казвам, защото всякакви примитиви има, които оправдават бабаитлъка си с какво ли не.

      Насилието никога не е решение.
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Какво ми направи впечатление напоследък, покрай световното по футбол - имаше и жени, които коментирахме, 8 от 10 мъже ги/ни пращаха в кухнята???

      За какво равноправие говорим и за каква еманципация говорим???
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Поздравления за темата и от мен!

      За съжаление, имам личен опит в тази сфера.

      Лично на мен никога не ми се е случвало да съм във връзка, в която ми се посяга, не съм била и заплашвана с това. Единствено един човек на времето ми е крещял, позволи си да ме обиди с брутални думи. След този разговор всичко приключи. Все още ме търсеше, но накрая се отказа. Беше ми за първи път подобно нещо, такова отношение от мъж, с когото имам връзка. И може би нямаше да ми е толкова лесно да си тръгна, ако не се бях сблъсквала с това покрай моя близка.

      Преживях тормоза заедно с нея. Беше я срам да каже на семейството си какво е положението и живя у нас известно време. Насилието идва под различни форми, но не се появява от първия момент. Както и този хубостник- отначалото сякаш момичето беше срещнало мъжа на мечтите си, цветя, подаръци, пътувания... Естествено я обсеби напълно, така че дори се изнесе от дома си на втората седмица. Какви приказки ми разказваше за него само... а когато се запознахме, веднага ме побиха тръпки. С мен също се пробва с чар, но не се получи. Веднага започна да я наговаря срещу мен, да ме обижда. В крайна сметка се стигна и до открити конфронтации, но девойката не щеше и да чуе. Не мина много време и започна да й посяга, да я заключва в апартамента и да я заплашва. Тогава момичето се осмели да ми се обади, колко пъти я прибирах разплакана от улицата, разтреперана. И пак се връщаше там, защото виждаш ли- обичали се.

      Кулминацията беше тежка, приятелката ми се разболя, лежа по болници- повехнала, бледа, изтощена. Но най-накрая, с помощта на близките и семейството си се откъсна от него. Всяка вечер й се обаждах, а тя казваше, че животът нямал вече смисъл за нея без него, не ставаше от леглото. Той Продъжлаваше да я търси, но не сполучи. Тя оцеля.

      Разказвам тази история, за да обърна внимание на няколко неща. Първо - не си мислете, че на лицето на онзи ще бъде изписано “насилник” от самото начало! Най-тежките случаи са на онези, които тихомълком се промъкват в живота ни, с чар, галантност, романтика, сбъдната мечта. Първата аларма идва, когато се опита да ви откъсне от близките ви, така че да остане само той (и неговите приближени). Когато започне да говори срещу приятелите и семейството ви и изведнъж се окажете изолирани.

      Формира се зависимост. Неряко самата жертва усеща, че не може и няма как да живее без насилника. Той се превръща в единствения авторитет в живота й, едниствения приятел и източник на сигурност. Тази битка е тежка и не свръшва с раздялата. Тогава тепърва започва. Идентичността на жертвата липсва и докато изгради такава, обособена от личността на насилника, може да минат години. Необходима е работа със специалист и подкрепа, много подкрепа. Ако никога не сте се сблъсквали с това, сигурно ще сте изумени, че такова нещо е възможно, че след толкова болка и страх, човек може да иска да се върне/ да остане. Но не се отдръпвайте, ако жертвата се обърне към вас за помощ. Сам по себе си този акт означава много. Дори и историята да се повтаря, не обръщайте гръб. Честно да си призная, за мен беше много трудно да не го направя. Вбесявах се, роптаех, аз също бях тормозена и заплашвана, но нито за миг не съжалявам, че останах до момичето.

      В последните години случаите зачестяват, не знам каква е причината. Но знам, че връзката насилник-жертва е специфична. Сама по себе си психологическата зависимост е не по-малко трудна от наркоманиите и алкохолизма. Ако са намесени и деца, положението става много по-тежко. Твърде много членове на обществото се отнасят с пренебрежение към случващото се, да не говорим, че за някои прослойки това е като здравей-здрасти, да плеснеш шамар на жената, да я напсуваш, да нариташ и детето... И това е голям проблем. В такива случаи нито жертвата е нясно, че е жертва, нито насилникът е в ролята на злодей.
    • Аз мога да говоря от първо лице, и да, най-трудно е когато има дете. Патологията на тези мъже е чудовищна. Ама с мен наглава не се излиза, макар да бях станала сянка на себе си, осъдих го, спасих си детето от Ада в който бе принудено да живее. Много методично и тихо събирах доказателства и в подходящия момент, когато направи грешката да изпочупи апартамента и да ме заплаши пред полицията, всичко му се стовари на главата. Спечелих делото, сам-сама, отидох само с едни високи токчета и истината в душата. Опитаха се да ме изкарат лъжкиня, но не успяха. А на адвокатката му лично и пожелах така както си продава задника за 5 лева, дано преживее това, което аз съм преживяла.

      Баста. Скита се като призрак и за да ми го върне за раздялата (дори не за делото, а за раздялата !), разплаква детето ми, нямайки време за него, но нарочно обикаляйки из квартала да пие бира. Ех, психопатията не прощава... Дано жените се научат да се обичат повече, себе си и децата си ! И да не се страхуват от нищо. Човешката личност е неприкосновена и който не го разбира, да гори в Ада.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • За съжаление и аз имам негативен опит, бивайки в едногодишна връзка с насилник. Насилието беше емоционално, не физическо, но това не е по-малко болезнено и разрушително.
      Манипулацията, изкарването на жертва, насаждането на вина и комплекси. Крещенето с повод и без повод, стъпването на пръсти да не ядосаш или "нараниш" насилника, който се държи с теб зле, но само насаме, никога пред хора.

      Всичко започна нормално, дори като приказка. Мило поведение, способност за нормален диалог.

      Насилникът малко по малко разрушава и манипулира. Отначало дори си мислиш, че може би ти нещо си се объркал наистина. Проявяваш човещина.
      Междувременно те изолират, пълнят ти главата с глупости.
      Лошото поведение се извинява с това, че ти просто не го разбираш, отнасяш се зле с него. Лошото поведение се редува с добро, даващо, обичливо поведение. Изцяло си объркан.

      Не знам откъде ми дойде тази сила да напусна тези отношения, но безкрайно много се радвам, че не съм част от тях вече.
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Да, те са майстори на манипулацията и "надушват" възможните жертви от разстояние, просто имат радар. Това, което Кюриъс описва, се нарича "gaslighting" и им е любимият арсенал...

      Малко информация за "gaslighting":

      psychologytoday.com/intl/blog/…slighting-in-relationship
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Добре, аз искам да попитам друго, насилникът, съзнателно ли постъпва така, имам предвид, той/тя целенасочено ли го прави , планувано? Казва си сега ще се държа така, после така , ще направя еди какво си, за да я/го изтормозя, така ли е? Разбира ли насилникът държанието си, съзнателно ли манипулира, с цел да постигне контрол над жертвата? Или това е неосъзнат начин на поведение? Как да го нарека- тип характер? То е ясно, че щом с теб ( жертвата, която/който и да е, не визирам никой конкретно ) ще се държи и с други така.
      Но ми е интересно, все пак, защото на мен са ми казвали , че изнудвам и притискам, а аз не го чувствам, нито виждам така, а просто си казвам условията, ако ще...
      Насилникът, с план ли действа, или и той не осъзнава, че е насилник?
      Аз например, не мога, дори незнам как да се държа, че да мога да постигна контрол над някой друг?
    • Ани, въпросът ти е изключително резонен. Дълго време си го задавах и аз. Реално, не, не прави план. Което се разбира когато хванеш някои противоречия, и дивото оправдаване после, типичната реакция от която ми беше омръзнало до болка, е - "не съм казал това", " не си разбрала", и прочие. Просто е болно човешко същество, с изкривено съзнание, но цялото това изкривяване е подредено като пъзел - до перфектност, и функционира като една добре смазана машина. Интересна, но пагубна за околните патология на личността. В същото време не е болест. За него околните са просто предмети, без чувства и без личност, без желания - само дотолкова, доколкото служат на неговите.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Roxelane написа:

      Ани, въпросът ти е изключително резонен. Дълго време си го задавах и аз. Реално, не, не прави план. Което се разбира когато хванеш някои противоречия, и дивото оправдаване после, типичната реакция от която ми беше омръзнало до болка, е - "не съм казал това", " не си разбрала", и прочие. Просто е болно човешко същество, с изкривено съзнание, но цялото това изкривяване е подредено като пъзел - до перфектност, и функционира като една добре смазана машина. Интересна, но пагубна за околните патология на личността. В същото време не е болест. За него околните са просто предмети, без чувства и без личност, без желания - само дотолкова, доколкото служат на неговите.
      Да Рокси, чувала съм го това " Ти не ме разбираш; Аз друго имам предвид;Не казвам това ; Ти ме изкарваш луд, в затвора ще ме вкараш ( защото видиш ли си измислям, когато обяснявам какво е казал, иска или водят думите му) и прочие...
      Такива хора са силни егоисти, те не се поставят на мястото на другия, не приемат, че са в грешка или, че не е нормално държанието им било , очакванията било, просто те държат, че са прави и им се полага...
      Докато при мен, нещата са други, ако нараня някой( говоря за любим човек) то е несъзнателно, никога не бих го направила с цел! Както са ми казвали, че притискам или изнудвам, ами не, просто ми е писнало да бъда все аз тази, която отстъпва, аааа докаже ли ми се, че греша в нещо, поправям грешката си и внимавам да не се повтори.

      Но щом това не е болест тяхното, то не може да се лекува... Много често,забелязвам, че насилникът е в ролята на жертва, той се чувства чувства като жертва, че видиш ли той няма вина, а вината е твоя, защото си го предизвикал, не си направил така, както той иска, нещо не му допада на него и още такива неща.
      Тогава този човек има такъв харатер, той не осъзнава , че постъпва лошо, за него това е правилно, той да е коткан и "отгоре " винаги, а другият да мълчи, съгласява и изпълнява... Божееееее, че то 90% са такива, аз съм се наслушала на такива описания, идвало ми е и на главата....
    • Повечето насилници страдат от психопатия. Този термин, отдавна позабравен, в момента е заменен с по-политически коректния термин "Личностово разстройство". Има много личностови разстройства, например нарцистично, антисоциално/диссоциално, параноидно, хистрионно, гранично. Обикновено те са склонни на агресия, импулсивни са, не си контролират добре емоциите (които впрочем са доста плитки) и са склонни към насилие, макар че не го осъзнават. Често в собствените си очи тези хора са перфектни сами за себе си и не допускат ни най-малко, че може би проблемът понякога е в тях. Липсва им всякаква критичност.

      Психопатията/Личностовото разстройство не е болест сама по себе си, както отбеляза и Рокселан. Защото,
      1) Не се лекува, доживотно състояние е
      2) Болният не страда от състоянието си, не се възприема за болен; Страдат другите около него


      Според някои мнооого амбициозни психотерапевти, това можело и да се лекува чрез дълга психоаналитична терапия (7-8г.), но само при условие, че психопатът сам поиска (което няма да се случи :) ). И е факт, че няма никакви данни за такива успешни случаи на психопат, завърнал се към нормалното психично функциониране.Това ми го е казвал преподавател в университета по Психопатология, много уважаван психиатър в София. Аз съм склонна да му се вярвам на него, не на спекулации.


      Обикновено насилниците не се тормозят дали са насилници или не.
      Човек, който от време на време насилва, или изнудва/държи се незряло, може да се държи така заради някаква своя травма или неосъзнатост, но това подлежи на корекция, щом си задава въпроси за поведението си и е склонен поне малко да се постави "в обувките на другия".
      Но ако човек насилва системно, не си дава сметка за това, не вижда никаква грешка в себе си (а винаги в другия) - ето такива хора нямат оправия.

      Вододелът е осъзнатостта и способността за съчувствие, за някаква поне малка критичност в себе си.
      Това в вододелът за нормата и патологията, най-общо казвано.


      Щом си задаваш въпроси, не вярвам, че си насилник :love:
      Щото го има и другия момент, повечето насилници/агресори сами се изкарват жертви и че са жертва на агресия. Проектират своето насилие върху другия, все той им е виновен.

      И още нещо да добавя, по нашенски, а не с психиатрична/психологична терминология, думи, описващи психопат са:
      особняк, студен човек, егоист, тежък характер, чешит, много властен, т.н.

      Повечето "трудни" характери са си просто личностно разстроени хора.
      DIGNITY ALWAYS WIN.


    • Letiashtata Kozzila Erato
      28 юни в 13:09 ч. ·


      Вече не минава месец без убийство.
      Всички тези жалки drama queens, които стрелят по жените си, пробождат ги, пребиват ги, защото "много те обичам", "ти си мръсница", "не мога да живея без теб", "ти си моя, ше те открадна, трататата". Незрели, малоумни, агресивни психопати, които са готови да лежат в затвора само и само да претрепят жена си. Те имат родители, които са ги научили така.
      Сигурно е много вълнуващо да се наджаскаш с ракия под звуците на новата песен на Криско и Слави, да ревеш, че ше я откраднеш, нема да я пуснеш да си тръгне, ше я скриеш и прочее романтизирани актове на агресия, а после да се върнеш с малкия си, кръвожаден мозък у дома и да я заколиш.
      Но накрая се оказва, че цял живот си бил подготвян да го направиш - от мама, от тате, от лелите, от баба си, дето те е пребивала от малък, "защото боят е здраве". От чичо, дето е онождал братовчедка ти. И всички здраво пият, брат. Щото истинският мъж трябва да пие, инак е нещастник.
      По тази територия да си биеш детето е напълно в реда на нещата и само разни загубеняци и либерасти не си ги бият.
      В най-добрия случай се появяват прогресивни умници и ти казват "Аз го уча да не посяга на момичета, защото не е кавалерско. Ама като направи некоя беля и му отвинтвам един да ме запомни." Е, ще те запомни.
      Та, с две думи - майки и бащи, спрете да си биете нещастните деца. Спрете да се наливате и да се замеряте със столове пред тях. Изобщо, спрете с тоя бой. Боят изгражда, ама само изроди.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Козилата отново е адски права. (Точно това е побъркало моя бивш, майка му го е пребивала като малък.) Защо раждате деца да ги мъчите и да си избивате комплексите върху тях ? Пръскам се от яд...
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Преди малко говорих с жена, търпяла 20 години, докато децата и пораснат, преди да успее да се раздели с мъжа си. Давам си сметка колко много са напълзяли и как почти всяка втора жена е жертва на психическо и физическо насилие. Търпят от страх, търпят заради децата... Няма как да унищожим насилниците, но смятам, че в училищата е необходимо да се направи превантивна програма с цел обучение на девойките от ранна възраст, как се разпознава насилника, преди да паднеш в капана. Дори мисля да започна да организирам подобна дейност с моя нов приятел, който работи почти само жертви на насилие, и има доста позиции и връзки в администрациите. Това нещо започва да придобива унищожителни размери вече и не трябва да се оставя така.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Решихме да започнем с аудиовизуален проект на тема 'Какво НЕ Е любовта', който да достигне по-широка публика от училищата... (Той е фен на технологиите.) Дано успеем !
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."