Поздравление за темата.

И веднага, на случаен избор от интернет:

"Не си права, мила А. Близките знаят всичко до последната подробност, но ти казват "Търпи, те мъжете са такива, нима ще ти е по-хубаво да си сама"

"Искам да изляза от този ад, но не знам как."

"И какво излиза сега? Всеки четвърти женен мъж е потенциялен убиец на свобода. Аз съм жертва на насилие, мойте деца също, почти 80% от жените ,децата, старците и инвалидите, които познавам също,...и от кого са насилвани? - от тези, които всъщност трябва да ни пазят, а именно от МЪЖЕТЕ. Защо се случва това, къде е проблемът всъшност? Тези наши мъже воюват с нас, и знаете ли защо, защото са родени за ловци и войни, и тъй като нямат поле за изява, се правят на МЪЖЕ пред когото им падне. Ако някой насочи тази им енергия в друга посока, а именно - да чистят, да строят, да садят, със сигурност жертвите им ще намалеят. В краен случай щом искат да воюват да ги пратим в Сирия. Но докато мълчим и търпим, и се крием в черупките, и не осъзнаваме, че имаме проблем, ....Ние не осъзнаваме, че не само ние сме потърпевши, страдат и децата ни, и майките ни, нашия живот не е само наш, а и на близките ни. Ние не сме създадени за изтривалки на мъжките комплекси, и е крайно време да се престрашим и да противостоим на тази язва - мъжкото егоманство. Момичетата осакатяват телата си, лицата си, защо? За да не бъдат обиждани, от кого? От тези, силните дето трябва да ги пазят. То не е за приказване. Осъзнайте се и си възпротивете. Вече има интернет, тук не сте сами. Споделяйте, говорете за проблема. Кажете -НЕ НА СТРАХА. Останете живи за децата си. Това с което Ви нараняват всъшнот е тяхната слабост. Всъшност те се страхуват от вас. Като куче, което лае и хапе за да не бъде охапано. Успех Момичета, деца, ивъзрастни и инвалиди. Ва усмирим празноглавите мускули!!!"

"I az jiveya s takav nasilnik no neznam kak da se ottirva ot nego"

............................................................

Хората, които никога не са били във връзка, в която единия партньор упражнява насилие, може да се запитат „Защо тя просто не си тръгне?”. Има много причини, поради които жената може да остане в тези отношения. Тя може да няма пари или да се тревожи за себе си или за подкрепата за децата си. Може да се окаже трудно за нея да се свърже със семейството или приятелите си, които може да и помогнат. Може също така да е твърде изплашена, объркана или да се страхува да напусне.

Ако сте в отношения на злоупотреба и не сте сигурни дали да напуснете имайте предвид, че:
- Насилието често се влошава. Може да е възможно партньора да се промени ...?

Не, това не е възможно.

У нас всяка трета жена е жертва на тормоз у дома. Зачестяват случаите на посегателства срещу мъже и възрастни хора.
Това са само част от данните на неправителствени организации, които оповестиха резултатите от национално проучване, продължило повече от година. Експертите настояват за повече кризисни центрове и дългосрочни програми за работа с пострадалите.
Жертвите твърдят, че не получават адекватна помощ от институциите, когато споделят за проблема си.

НО за мен е най-грозно мълчанието на хората, тихото им лицемерие по проблема, отвратена съм от неглижирането на проблема. Най-вече мълчанието на жените.
Що, ЕДНА ЖЕНА Е БИТА, ЗНАЧИ СИ ГО Е ЗАСЛУЖИЛА, ето такива сме ние!

Какво ми направи впечатление напоследък, покрай световното по футбол - имаше и жени, които коментирахме, 8 от 10 мъже ги/ни пращаха в кухнята???

За какво равноправие говорим и за каква еманципация говорим???

Поздравления за темата и от мен!

За съжаление, имам личен опит в тази сфера.

Лично на мен никога не ми се е случвало да съм във връзка, в която ми се посяга, не съм била и заплашвана с това. Единствено един човек на времето ми е крещял, позволи си да ме обиди с брутални думи. След този разговор всичко приключи. Все още ме търсеше, но накрая се отказа. Беше ми за първи път подобно нещо, такова отношение от мъж, с когото имам връзка. И може би нямаше да ми е толкова лесно да си тръгна, ако не се бях сблъсквала с това покрай моя близка.

Преживях тормоза заедно с нея. Беше я срам да каже на семейството си какво е положението и живя у нас известно време. Насилието идва под различни форми, но не се появява от първия момент. Както и този хубостник- отначалото сякаш момичето беше срещнало мъжа на мечтите си, цветя, подаръци, пътувания... Естествено я обсеби напълно, така че дори се изнесе от дома си на втората седмица. Какви приказки ми разказваше за него само... а когато се запознахме, веднага ме побиха тръпки. С мен също се пробва с чар, но не се получи. Веднага започна да я наговаря срещу мен, да ме обижда. В крайна сметка се стигна и до открити конфронтации, но девойката не щеше и да чуе. Не мина много време и започна да й посяга, да я заключва в апартамента и да я заплашва. Тогава момичето се осмели да ми се обади, колко пъти я прибирах разплакана от улицата, разтреперана. И пак се връщаше там, защото виждаш ли- обичали се.

Кулминацията беше тежка, приятелката ми се разболя, лежа по болници- повехнала, бледа, изтощена. Но най-накрая, с помощта на близките и семейството си се откъсна от него. Всяка вечер й се обаждах, а тя казваше, че животът нямал вече смисъл за нея без него, не ставаше от леглото. Той Продъжлаваше да я търси, но не сполучи. Тя оцеля.

Разказвам тази история, за да обърна внимание на няколко неща. Първо - не си мислете, че на лицето на онзи ще бъде изписано “насилник” от самото начало! Най-тежките случаи са на онези, които тихомълком се промъкват в живота ни, с чар, галантност, романтика, сбъдната мечта. Първата аларма идва, когато се опита да ви откъсне от близките ви, така че да остане само той (и неговите приближени). Когато започне да говори срещу приятелите и семейството ви и изведнъж се окажете изолирани.

Формира се зависимост. Неряко самата жертва усеща, че не може и няма как да живее без насилника. Той се превръща в единствения авторитет в живота й, едниствения приятел и източник на сигурност. Тази битка е тежка и не свръшва с раздялата. Тогава тепърва започва. Идентичността на жертвата липсва и докато изгради такава, обособена от личността на насилника, може да минат години. Необходима е работа със специалист и подкрепа, много подкрепа. Ако никога не сте се сблъсквали с това, сигурно ще сте изумени, че такова нещо е възможно, че след толкова болка и страх, човек може да иска да се върне/ да остане. Но не се отдръпвайте, ако жертвата се обърне към вас за помощ. Сам по себе си този акт означава много. Дори и историята да се повтаря, не обръщайте гръб. Честно да си призная, за мен беше много трудно да не го направя. Вбесявах се, роптаех, аз също бях тормозена и заплашвана, но нито за миг не съжалявам, че останах до момичето.

В последните години случаите зачестяват, не знам каква е причината. Но знам, че връзката насилник-жертва е специфична. Сама по себе си психологическата зависимост е не по-малко трудна от наркоманиите и алкохолизма. Ако са намесени и деца, положението става много по-тежко. Твърде много членове на обществото се отнасят с пренебрежение към случващото се, да не говорим, че за някои прослойки това е като здравей-здрасти, да плеснеш шамар на жената, да я напсуваш, да нариташ и детето... И това е голям проблем. В такива случаи нито жертвата е нясно, че е жертва, нито насилникът е в ролята на злодей.

Аз мога да говоря от първо лице, и да, най-трудно е когато има дете. Патологията на тези мъже е чудовищна. Ама с мен наглава не се излиза, макар да бях станала сянка на себе си, осъдих го, спасих си детето от Ада в който бе принудено да живее. Много методично и тихо събирах доказателства и в подходящия момент, когато направи грешката да изпочупи апартамента и да ме заплаши пред полицията, всичко му се стовари на главата. Спечелих делото, сам-сама, отидох само с едни високи токчета и истината в душата. Опитаха се да ме изкарат лъжкиня, но не успяха. А на адвокатката му лично и пожелах така както си продава задника за 5 лева, дано преживее това, което аз съм преживяла.

Баста. Скита се като призрак и за да ми го върне за раздялата (дори не за делото, а за раздялата !), разплаква детето ми, нямайки време за него, но нарочно обикаляйки из квартала да пие бира. Ех, психопатията не прощава... Дано жените се научат да се обичат повече, себе си и децата си ! И да не се страхуват от нищо. Човешката личност е неприкосновена и който не го разбира, да гори в Ада.

Да, те са майстори на манипулацията и "надушват" възможните жертви от разстояние, просто имат радар. Това, което Кюриъс описва, се нарича "gaslighting" и им е любимият арсенал...

Малко информация за "gaslighting":

psychologytoday.com/intl/blog/…slighting-in-relationship

Добре, аз искам да попитам друго, насилникът, съзнателно ли постъпва така, имам предвид, той/тя целенасочено ли го прави , планувано? Казва си сега ще се държа така, после така , ще направя еди какво си, за да я/го изтормозя, така ли е? Разбира ли насилникът държанието си, съзнателно ли манипулира, с цел да постигне контрол над жертвата? Или това е неосъзнат начин на поведение? Как да го нарека- тип характер? То е ясно, че щом с теб ( жертвата, която/който и да е, не визирам никой конкретно ) ще се държи и с други така.
Но ми е интересно, все пак, защото на мен са ми казвали , че изнудвам и притискам, а аз не го чувствам, нито виждам така, а просто си казвам условията, ако ще...
Насилникът, с план ли действа, или и той не осъзнава, че е насилник?
Аз например, не мога, дори незнам как да се държа, че да мога да постигна контрол над някой друг?

Ани, въпросът ти е изключително резонен. Дълго време си го задавах и аз. Реално, не, не прави план. Което се разбира когато хванеш някои противоречия, и дивото оправдаване после, типичната реакция от която ми беше омръзнало до болка, е - "не съм казал това", " не си разбрала", и прочие. Просто е болно човешко същество, с изкривено съзнание, но цялото това изкривяване е подредено като пъзел - до перфектност, и функционира като една добре смазана машина. Интересна, но пагубна за околните патология на личността. В същото време не е болест. За него околните са просто предмети, без чувства и без личност, без желания - само дотолкова, доколкото служат на неговите.

Да Рокси, чувала съм го това " Ти не ме разбираш; Аз друго имам предвид;Не казвам това ; Ти ме изкарваш луд, в затвора ще ме вкараш ( защото видиш ли си измислям, когато обяснявам какво е казал, иска или водят думите му) и прочие...
Такива хора са силни егоисти, те не се поставят на мястото на другия, не приемат, че са в грешка или, че не е нормално държанието им било , очакванията било, просто те държат, че са прави и им се полага...
Докато при мен, нещата са други, ако нараня някой( говоря за любим човек) то е несъзнателно, никога не бих го направила с цел! Както са ми казвали, че притискам или изнудвам, ами не, просто ми е писнало да бъда все аз тази, която отстъпва, аааа докаже ли ми се, че греша в нещо, поправям грешката си и внимавам да не се повтори.

Но щом това не е болест тяхното, то не може да се лекува... Много често,забелязвам, че насилникът е в ролята на жертва, той се чувства чувства като жертва, че видиш ли той няма вина, а вината е твоя, защото си го предизвикал, не си направил така, както той иска, нещо не му допада на него и още такива неща.
Тогава този човек има такъв харатер, той не осъзнава , че постъпва лошо, за него това е правилно, той да е коткан и "отгоре " винаги, а другият да мълчи, съгласява и изпълнява... Божееееее, че то 90% са такива, аз съм се наслушала на такива описания, идвало ми е и на главата....

[IMG:https://scontent.fsof2-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-1/p50x50/34841042_10215889234088875_5328505301236711424_n.jpg?_nc_cat=0&oh=dbe28683f96763a9386be248a904b1b0&oe=5BD43CB0]

Letiashtata Kozzila Erato
28 юни в 13:09 ч. ·


Вече не минава месец без убийство.
Всички тези жалки drama queens, които стрелят по жените си, пробождат ги, пребиват ги, защото "много те обичам", "ти си мръсница", "не мога да живея без теб", "ти си моя, ше те открадна, трататата". Незрели, малоумни, агресивни психопати, които са готови да лежат в затвора само и само да претрепят жена си. Те имат родители, които са ги научили така.
Сигурно е много вълнуващо да се наджаскаш с ракия под звуците на новата песен на Криско и Слави, да ревеш, че ше я откраднеш, нема да я пуснеш да си тръгне, ше я скриеш и прочее романтизирани актове на агресия, а после да се върнеш с малкия си, кръвожаден мозък у дома и да я заколиш.
Но накрая се оказва, че цял живот си бил подготвян да го направиш - от мама, от тате, от лелите, от баба си, дето те е пребивала от малък, "защото боят е здраве". От чичо, дето е онождал братовчедка ти. И всички здраво пият, брат. Щото истинският мъж трябва да пие, инак е нещастник.
По тази територия да си биеш детето е напълно в реда на нещата и само разни загубеняци и либерасти не си ги бият.
В най-добрия случай се появяват прогресивни умници и ти казват "Аз го уча да не посяга на момичета, защото не е кавалерско. Ама като направи некоя беля и му отвинтвам един да ме запомни." Е, ще те запомни.
Та, с две думи - майки и бащи, спрете да си биете нещастните деца. Спрете да се наливате и да се замеряте със столове пред тях. Изобщо, спрете с тоя бой. Боят изгражда, ама само изроди.

Козилата отново е адски права. (Точно това е побъркало моя бивш, майка му го е пребивала като малък.) Защо раждате деца да ги мъчите и да си избивате комплексите върху тях ? Пръскам се от яд...

Преди малко говорих с жена, търпяла 20 години, докато децата и пораснат, преди да успее да се раздели с мъжа си. Давам си сметка колко много са напълзяли и как почти всяка втора жена е жертва на психическо и физическо насилие. Търпят от страх, търпят заради децата... Няма как да унищожим насилниците, но смятам, че в училищата е необходимо да се направи превантивна програма с цел обучение на девойките от ранна възраст, как се разпознава насилника, преди да паднеш в капана. Дори мисля да започна да организирам подобна дейност с моя нов приятел, който работи почти само жертви на насилие, и има доста позиции и връзки в администрациите. Това нещо започва да придобива унищожителни размери вече и не трябва да се оставя така.

Решихме да започнем с аудиовизуален проект на тема 'Какво НЕ Е любовта', който да достигне по-широка публика от училищата... (Той е фен на технологиите.) Дано успеем !