***Нека тази тема да бъде зона, защитена от насилие***

Пускам темата, провокирана от конкретна случка днес, но и без нея отдавна имам размисли по темата, и дори мога да кажа, че лично ме вълнува.
Домашното насилие. Насилието въобще. Агресията в общуването, в междуличностните отношения.
Темата е изключително обширна, но същевременно трудна за изговаряне, трудна за емпатия. В много случаи обществото е склонно да обвинява жертвите, или да не заема никаква позиция. Мълчание. Страх и срам.
Какво е насилие?
Когато говорим за насилие, най-често мислим за мъже, биещи жените си, и това наистина е масовият случай, но трябва всички да сме наясно, че насилието може да се срещне под много форми. Може да бъде физическо, психическо, сексуално, финансово. Форми на агресия в общуването - колкото щеш. Те варират от бой, побой, ритане, скубане, удряне на вещи, заплашване, крещене, обиждане, унижаване, принуждаване, изнудване, нежелан сексуален акт, контролиране на времето и пространството, патологична ревност и много, много други. Общото е - желанието за контрол, за власт и подчинение, за държане на другия в зависимо, безпомощно състояние. Избиване на собствените комплекси, подчинявайки другия.
Кой може да бъде насилник?
Насилник може да е всеки един човек, независимо дали мъж или жена, дали образован или простак, богат или беден, безработен или професионално ангажиран. Насилник може да бъде мъж, жена, майка, баща, роднина, близък. В повечето случаи насилието се извършва от БЛИЗЪК човек!
Склонни към насилие са най-често хора, страдащи от ограничено съзнание, сексисти, с примитивно мислене, с чувство за малоценност, което компенсират със сила. Най-често хора, които страдат от личностово разстройство (новото название за стария термин психопатия) - асоциални личности, зависими личности (но не винаги!), нарциси, психопати, най-обикновени простаци иили примитиви. В повечето случаи, статистически, насилниците са мъже.
Насилникът НЕ Е типичният бандит, облечен в черно и това е важно да се знае! Насилието много често се извършва от хора, които иначе са добре интегрирани в обществото, и не дават вид, че са насилници. Ако те непрекъснато насилваха, обиждаха и/или биеха, хората лесно щяха да ги разпознават, но много характерно за насилието е, че то се редува с моменти на добро, примерно поведение, което внезапно се променя към насилническо.
НАСИЛИЕТО Е СКРИТО И ОБИКНОВЕНО СЕ ИЗВЪРШВА НА ЗАКРИТИ ВРАТА.
Отношението ни като общество
Важно нешо, което трябва да помним, е да НЕ ОБВИНЯВАМЕ ЖЕРТВИТЕ. Много често се чуват коментари, от рода на "Ама тя си е виновна, че стои и търпи". Не е така. Не трябва да се обвиняват жертвите. В случаите на насилие има проява на злонамереност, манипулация и всяване на страх. Съвсем разумни хора попадат в тези клопки и стигат до там, да се парализират от страх от насилника си, поради което не смеят да извикат за помощ. А не че им харесва да живеят така. После, често насилниците използват различни прийоми за объркване на съзнанието, или редуват насилието си с мили жестове, маскирайки всъщност злонамерената природа на поведението си. Често самите агресори имитират, използвайки манипулативен език или жестове, че те самите са жертви, и за пред хората нерядко играят представление, че са жертви на агресия, когато всъщност те са агресорите. Темата е обширна като за форум, но накратко - НЕ ОБВИНЯВАЙТЕ ЖЕРТВАТА. Предложете подкрепа и съдействие.
Винаги докладвайте за насилието, не бъдете безучастни. Може да спасите живот на някой, който вече е в такава позиция, че не може да се справи сам.

Ще се радвам на вашите мнения по темата.
Пускам темата, провокирана от конкретна случка днес, но и без нея отдавна имам размисли по темата, и дори мога да кажа, че лично ме вълнува.
Домашното насилие. Насилието въобще. Агресията в общуването, в междуличностните отношения.
Темата е изключително обширна, но същевременно трудна за изговаряне, трудна за емпатия. В много случаи обществото е склонно да обвинява жертвите, или да не заема никаква позиция. Мълчание. Страх и срам.
Какво е насилие?
Когато говорим за насилие, най-често мислим за мъже, биещи жените си, и това наистина е масовият случай, но трябва всички да сме наясно, че насилието може да се срещне под много форми. Може да бъде физическо, психическо, сексуално, финансово. Форми на агресия в общуването - колкото щеш. Те варират от бой, побой, ритане, скубане, удряне на вещи, заплашване, крещене, обиждане, унижаване, принуждаване, изнудване, нежелан сексуален акт, контролиране на времето и пространството, патологична ревност и много, много други. Общото е - желанието за контрол, за власт и подчинение, за държане на другия в зависимо, безпомощно състояние. Избиване на собствените комплекси, подчинявайки другия.
Кой може да бъде насилник?
Насилник може да е всеки един човек, независимо дали мъж или жена, дали образован или простак, богат или беден, безработен или професионално ангажиран. Насилник може да бъде мъж, жена, майка, баща, роднина, близък. В повечето случаи насилието се извършва от БЛИЗЪК човек!
Склонни към насилие са най-често хора, страдащи от ограничено съзнание, сексисти, с примитивно мислене, с чувство за малоценност, което компенсират със сила. Най-често хора, които страдат от личностово разстройство (новото название за стария термин психопатия) - асоциални личности, зависими личности (но не винаги!), нарциси, психопати, най-обикновени простаци иили примитиви. В повечето случаи, статистически, насилниците са мъже.
Насилникът НЕ Е типичният бандит, облечен в черно и това е важно да се знае! Насилието много често се извършва от хора, които иначе са добре интегрирани в обществото, и не дават вид, че са насилници. Ако те непрекъснато насилваха, обиждаха и/или биеха, хората лесно щяха да ги разпознават, но много характерно за насилието е, че то се редува с моменти на добро, примерно поведение, което внезапно се променя към насилническо.
НАСИЛИЕТО Е СКРИТО И ОБИКНОВЕНО СЕ ИЗВЪРШВА НА ЗАКРИТИ ВРАТА.
Отношението ни като общество
Важно нешо, което трябва да помним, е да НЕ ОБВИНЯВАМЕ ЖЕРТВИТЕ. Много често се чуват коментари, от рода на "Ама тя си е виновна, че стои и търпи". Не е така. Не трябва да се обвиняват жертвите. В случаите на насилие има проява на злонамереност, манипулация и всяване на страх. Съвсем разумни хора попадат в тези клопки и стигат до там, да се парализират от страх от насилника си, поради което не смеят да извикат за помощ. А не че им харесва да живеят така. После, често насилниците използват различни прийоми за объркване на съзнанието, или редуват насилието си с мили жестове, маскирайки всъщност злонамерената природа на поведението си. Често самите агресори имитират, използвайки манипулативен език или жестове, че те самите са жертви, и за пред хората нерядко играят представление, че са жертви на агресия, когато всъщност те са агресорите. Темата е обширна като за форум, но накратко - НЕ ОБВИНЯВАЙТЕ ЖЕРТВАТА. Предложете подкрепа и съдействие.
Винаги докладвайте за насилието, не бъдете безучастни. Може да спасите живот на някой, който вече е в такава позиция, че не може да се справи сам.
Ще се радвам на вашите мнения по темата.
DIGNITY ALWAYS WIN.