Фантомът. Завръщане в Криптата.

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Фантомът. Завръщане в Криптата.

      От дълбока древност, във всички цивилизации официално или маргинално битува вярата, че духовете на мъртвите могат да спохождат живите. Но не, за да възстановят някоя непрежалима загуба, а най-често, за да ги уловят в злополучен капан, в поредица от събития с трагични последствия.
      Разбира се, всички мъртъвци могат да се връщат, но някои просто са призвани да навестяват. Това са онези, които приживе са били опозорени или са отнесли в гроба несподелими тайни. От върколаците (brucolaques) - при гърците скитащите души на отлъчените - през призрака на смъртта на Хамлетовия баща, до полтъргайстите в нашата съвременност, темата за мъртвеца, който като жертва на семейно или обществено изстласкване, не може да бъде истинен дори в смъртта, се проявява или в чист вид, или под различни прикрития като вездесъщ в белите полета на религиите, а понякога и на рационалността.
      Сигурно е, че "фантомът" във всичките си форми е измислица на живите. Измислица, която макар и халюцинаторно, индивидуално или колективно трябва да обективира празнотата у нас, получила се поради затулване на част от живота на любимия обект. Значи, фантомът е и метапсихологически феномен.
      Спохождат ни не мъртъвците, а празнотите, оставени у нас от тайните на другите.
      Ако фантомът не е свързан със загубата на обект, той не би бил и резултат от неосъществена скръб. Това е случаят на меланхолика или на всички хора, които носят "гробове" в себе си. На техните деца или наследници се пада жребият да обективират под формата на привидения тези заровени ковчези.
      Защото тях ги навестяват именно гробовете на другите.
      Фантомът от народните поверия само обективира една метафора, която дълбае в несъзнаваното: погребване на един несподелим факт в обекта.
      Родно място на фантома е несъзнаваното и много се припокрива с Фройдистката концепция за инстинкта към смъртта.

      Какви са странстванията на вашите фантоми? Какво мислите за "фантомния ефект"?
    • Прочутата усмивка на Джокондата е усмивка на мъртвец към друг мъртвец: едновременно очарователно и непоносимо зрелище. Защото на нас - зрителите, за които този образ е предназначен като образ на съвършения живот, тя никога няма да принадлежи... Така, както никога не е принадлежала на Леонардо по друг начин, освен като фетиш, подновявайки неговата увереност, че в смъртта на майка му най-сетне е постигнала невъзможното си щастие.

      Чрез спохождането и завръщането в криптата, тласкащо субекта към непряко символни поведения, чиято цел е да редуцират поне за миг постоянната травма, каквато е присъствието на фантома за Аз-а. Идеално би било, ако тези поведения водеха до излекуване от него (фантома).
      Основният въпрос е как фантомът се настанява в несъзнаваното?
    • "Ако заровило си грешно злато,
      и както често духовете правят,
      наоколо му бродиш след смъртта си,
      проговори....." (Шекспир, "Хамлет", I, 1, 136-9)

      Да, срамната и поради това заровена тайна винаги се връща и броди (призрачно или като Призрак). За да я прогоним, следва да я изговорим. Но как да стане това, след като фантомите живеят в ума ни без неговото знание и материализират несподелимата тайна ..... на някой друг. Този друг, разбира се, е любимо същество. Празнотата и смущението, които оставя подобна тайна в комуникацията с него, има два противоположни ефекта: забрана за узнаването и започване на несъзнавано разследване. Така "навестеният" човек се оказва уловен в два процеса: да уважава на всяка цена незнанието на някой близък за тайната - оттук идва и засягащото го привидно незнание (nescience); но същевременно да премахва пребиваването в тайната.
      Така, че този двоен процес ще се прояви в симптоми и ще породи необосновани и неуместни думи и действия, граничещи с невероятното: халюцинации и налудности. В това се крие и онова, което лежи в основата, в дъното на несъзнаваното като живо погребано знание за тайната на другия. Такъв е случая и с фантома при Хамлет.
    • Mona написа:

      Какви са странстванията на вашите фантоми? Какво мислите за "фантомния ефект"?
      Съвсем неслучайно Хамлет е навестен от призрака на баща си. Обстоятелствата около неговото откриване и разпознаване указват подчертано интенционен процес, никаква фабулна случайност, колкото и да се иска на зрителя.

      Фантомът е квинтесенция на миналото и в отговор носи всеки свойствен отглас. Естествено, свързан е с негативни емоции, тъгата и вината по смъртта, необходимостта обектите (и субектите) да бъдат застигани от смърт (респективно - изчезване). Те са тук днес - а утре не са. Това е и проблемът - съществуващ обект/субект да се отдалечи дотолкова, че да бъде счетен за мъртъв. Което, впрочем, пряко подсказва рефлексивността на централният субект. Така настъпва несъзнавана нагласа времевият ритъм и неговите последствия да се отрекат, забавят или унищожат, което обаче е невъзможно. Това бе за личната ми нагласа.
      Всъщност липсите идват от невъзможността истинските намерения да се разкрият.

      Човек е пълен с фантоми - бъдещи и минали. Само не знае на кой кръстопът ще ги открие и какъв живот ще им даде.