Анализата като катабазис

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • Анализата като катабазис

      Недолюбван и от съвременниците си (съвременниците през последните над 100 години, а вероятно и в следващите 10 000), поради простия факт, че вгражда в Сянката на всеки, онази запалителна доза искра, която кара интелектът да се движи в пространството, а Аз-ът да се стреми към единствено възможното – Индивидуацията.

      Непостижимо познание за днешният човешки интелект, обграден с позитивитистични модели на терапевтика – лъскаме автомобила, не виждаме спрелия мотор на битието ...
      За Юнг толкова много е писано, че няма човешка лодка, която да прекоси този океан от слово. Но, все едно, Юнгианството не е просто школа в науката за душата, то е философия на живеенето и на помирението с този свят, измислен от човеците.

      Иде реч за терапевтиката на съня на всеки човек, ала на съня му, като опит за живеене в белия свят, където винаги, двата свята – на сянката и на осъзнаването, агонизират помежду си. Отделно от това, отвъд пластовете, дълбоко под тях – ad infernum, се таят още бездни на Душата и на Психиката, на Психе, която не би могла да се огледа в нито един пламък на срещата със себе си, без да ослепее. Неслучайно образът на Горгона Медуза преследва всички в Огледалото, защото е естествена рефлексия по пътя към индивидуацията ...

      Тук няма да описвам и изписвам многобройните трудове на Юнг, нито анализ за него самия от лаиците или специалистите (каквито у нас реално няма) или епигоните му, тук ще наблегна на друго.

      На моделът на Карл Густав Юнг за онова нещо, което се нарича savoir vivre. Или modus vivendi. Във време, когато психологията се характеризира с доминиране на бихейвиоризма (във всичките му парадоксални аспекти), позитивистката експериментална еспитемология и нарастващо влияние на психологията, сама по себе си, фазите на развитие рядко могат да се свържат с нещо друго, освен с това, което е станало Алфа и Омега на изучаването на личността – детето, то Юнг дава един модел на нещо, което напълно липсва в западната психология – обяснение на фазите на развитие на едно по-висше съзнание. Отвъд детето, бебето и биберона. Отвъд утробата.

      Философията на живеенето, философията на развитието и философията на развитието в своя концептуален план, зависят единствено от интегрирането на онези компоненти, които се приемат за екстроверции на Аз-съзнанието. Пресечната точка е живият живот, отреден между преди, сега и утре (по-често никога), сблъсък между нуминозността на една екстатичност спрямо ригидността на отричането да си онова, което виждаш всеки ден.

      Въпросът е кой си – онзи, който лъска колата, надявайки се тя да запали или онзи, чийто мотор е изгаснал и е нужно време, усилие и вторачване у себе си, че да тръгне, с риск дори, да бъде заменен с друг мотор. Все едно от цената?

      Всъщност, целта на всяка една анализа, разбирай, самонализа, е границата на поносимостта. О която ръбовете на познанието-за-самия-себе си, буксуват. Но защо?
      Вторачвайки се в дълбините, ние не откриваме нито деца, нито бебета, нито спомени от детството, нито пелени, освен постелите на замъглението да сме познаващи себе си.
      Но често постелите са и покрови. Т.е. времето не е континуум, а бледо отражение на една представа за време, каквото някога, са имали Хиперборейците за себе си, преразказано от трети лица.

      Т.е. оплетени в уж корените си, ние сме оплетени единствено в личния си непълноценен живот, а всичко останало е една неисторическа проекция. Всеки, помислил себе си за подлежащ на анализа, се смята за издигащ се, за приобщен към едно друго царство - на познавачи и продавачи на надежди ...

      Обаче, какво следва при Юнгианството - точно обратното следва - то не е изкачване, то е слизане, то е катабазис (слизане на посветения в ада). Винаги е било така. Всички култове от древността, са извършвани в земята. Идеята е същата като при Спелеума на Митра, където е пещерата или стаята, където се случва култът Митра.

      Винаги е някое място под земята или истинска пещера. Толкова много култове са еднакви, същи, приобщени, дори откраднати. Казва се, че пещерата във Витлеем , където е роден Иисус, също е спелеум.

      Но, да се върна на основната теза - катабазисът е същностен за всяко виждане на себе си. Без него нито едно познание не е възможно.

      Все едно дали от митологичното чудовище по пътя си или от друго. Неизбежно.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • "Познанието за грешките на другите не е толкова ценно. Интересно става, когато открием собствените си грешки, защото тогава можем да направим нещо. Опитите ни да поправим другия са със съмнителна стойност, ако изобщо имат някакъв ефект."

      К.Г.Юнг,ЕОН, с. 288